Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Гариб обявил, че приема Фахр Тадж за съпруга.
— Поискай ми откуп и веднага ще ти го донеса! — викнал той. — В крепостта на Саса имам пари и съкровища безброй!
— Синко! — рекъл цар Сабур. — Не искам от тебе нито пари, нито съкровища! Твоят откуп ще бъде само главата на Джамаркан, царя на Дашит и град Ахуаз!
— Царю на времената! — рекъл Гариб. — Отивам с дружината си! Ще пленя врага ти, ще разруша градовете му!
Царят му пожелал всичко най-добро, но се побоял, че ако Гариб тръгне срещу Джамаркан, никога няма да се върне жив.
Вечерта сложили ядене и всички яли, донесли вино и всички пили. Пийнал си и Гариб, замътил се умът му. Отишъл да си свърши една нужда, после тръгнал обратно, но се заблудил и се вмъкнал в двореца на Фахр Тадж. Тя загубила и ума, и дума и наредила на неволниците си да се приберат по стаите си. Те я оставили. Тя излязла пред Гариб, целунала ръката му и рекла:
— Здравей, господарю! Аз съм твоя неволница завинаги!
Въвела го в стаята си, съблякла се, прегърнали се двамата, той отнел моминството й и така останали в огромна сладост и щастие до сутринта.
Когато това се случило, царят си мислел, че Гариб вече е тръгнал на път. Но щом се съмнало, момъкът влязъл при него. Царят го сложил до себе си. Дошли и владетелите, подредили се и заговорили за юначеството на Гариб. И както си говорели, забелязали през прозореца, че се вдига облак прах изпод конски копита. Царят викнал на съгледвачите:
— Кажете ми, що за облак е това?
Спуснал се конник, дотичал до облака, върнал се и рекъл:
— Царю, под облака има сто конници! Техният емир се казва Сухейм ал-Лейл!
— Господарю, това е брат ми! — възкликнал Гариб.
Яхнал той жребеца си начело на сто души от бени кахтан, още хиляда перси се метнали на конете си. Препуснали и бързо стигнали до гостите. Двамата братя се спешили, прегърнали се.
— Братко! — заговорил Гариб. — Отведе ли племето ни в крепостта на Саса, в Долината на цветята?
— Братко! — отговорил Сухейм. — Онова куче, баща ми, щом научи, че си превзел крепостта на планинския гул, още повече те намрази и каза: „Няма да отида по тези места! Нека Гариб дойде и се опита да вземе дъщеря ми без откуп!“ После взе дъщеря си, събра племето и богатствата си и отиде в земята на Ирак, влезе в Куфа, поиска покровителство от цар Аджиб, а той в замяна поиска дъщеря му за жена!
— Кълна се във вярата на исляма, вярата на Ибрахим Халил, ще отида в страната Ирак и ще започна бран! — възкликнал Гариб.
Двамата влезли в града, отишли в царския дворец, целунали земята пред царя. Станал и той на крака пред Гариб, поздравил Сухейм. Гариб му разказал какво се е случило. Той му дал десет войскари, всеки с по десет хиляди конници — араби и перси. За три дни се подготвили за път. Тръгнал Гариб на път и най-напред се отправил в крепостта на Саса. Излязъл планинският гул със синовете си, посрещнали го. Гариб му разказал за случилото се.
— Господарю! — рекъл Саадан. — Ти остани в твоята крепост, а аз с моите синове и твоите войници ще отида в Ирак, ще разруша онзи проклет град и ще доведа пред тебе всичките му войници с въжета овързани!
Благодарил му Гариб и казал:
— Всички ще вървим натам, Саадан!
Приготвили се за път. Потеглили, като оставили в крепостта хиляда конници, и се насочили към Ирак.
… А през това време Мардас пътувал, що пътувал с племето си, докато стигнал в Ирак. Той бил взел скъп дар, отнесъл го в Куфа, сложил го пред цар Аджиб, целунал земята пред него и рекъл:
— Господарю, идвам, за да те моля за покровителство!
Цар Аджиб изслушал Мардас и му рекъл:
— Кой те е обидил, за да те защитя от него!
— Царю на времената! — казал Мардас. — Обиди ме не някой мъж, а едно хлапе на име Гариб! Аз го намерих тъкмо когато бе излязъл от утробата на майка си в една долина. Ожених се за нея и тя после роди от мен момче на име Сухейм ал-Лейл. Отгледах Гариб при себе си и той стана остра мълния и велик хитрец. Освен това имам дъщеря, която само на тебе ти е лика-прилика! Той ми я поиска. Тогава аз поисках от него главата на планинския гул. Той тръгна срещу него, плени го и го направи един от дружината си. Чух, че приел някаква вяра на име ислям и започнал да я проповядва между народите. Той освободи дъщерята на Сабур от гула и превзе крепостта на Саса бен Шайс, а там са съкровищата на древните! Сега е тръгнал да отведе дъщерята на Сабур при баща й!