Побледняло лицето на Аджиб, разкривил се образът му — разбрал той, че го чака гибел.
— Мардас, майката на този Гариб, при теб ли е? — запитал той. — Я прати да я доведат!
Когато я довели, Аджиб я познал и запитал:
— Къде са двамината роби, които изпратих с тебе?
— Те се избиха един друг заради мене! — отговорила тя.
Замахнал Аджиб с меча си, ударил я и я разцепил на две половини. Но тревогата била завладяла вече душата му и той викнал:
— Мардас, я ми дай дъщеря си за жена!
— Нека тя да е една от наложниците ти! — казал Мардас. — Давам ти я за жена, а аз ставам твой роб!
— А на мен ми се иска — измърморил Аджиб — да зърна този проклетник и да го погубя!
Той наредил да се дадат на Мардас за откуп на дъщеря му трийсет хиляди динара, сто отрязъка коприна, обшита със злато, сто слуги и много накити. Излязъл Мардас с богатия откуп и се заел да приготви прикята на Махдия…
… А през това време Гариб стигнал Джазира; Това било първата земя на Ирак и там имало укрепен защитен град. Гариб наредил да спрат на стан пред него. Когато жителите му видели, че войниците спират пред града, затворили портите, укрепили стените, отишли при царя си и му съобщили какво става. Погледнал той през прозореца на двореца и видял войници като ята скакалци и почти всичките — перси.
Този цар се казвал Дамиг, защото обичал да дамгосва войниците на бойното поле. Имал той един помощник, бърз като огнена искра, който се казвал Сабаал Куфар. Викнал го и му наредил:
— Иди при тези войници, виж кои са и какво искат от нас!
Изскочил Сабаал Куфар и стигнал до стана на Гариб. Там го спрели няколко бедуини, които го повели до покоите на Гариб. Въвели го при него.
— За какво си дошъл? — запитал Гариб.
— Пратеник съм на цар Дамиг, владетеля на Джазира и брат на цар Кандамар, господаря на Куфа и страната Ирак.
Сълзи потекли от очите на Гариб, той изгледал пратеника и го запитал:
— Как се казваш?
— Казвам се Сабаал Куфар!
— Иди при господаря си и му предай, че владетелят на този стан се казва Гариб. Той е син на цар Кандамар, господаря на Куфа, който е убит от сина си. Дошъл е да отмъсти на подлото куче Аджиб!
Отишъл пратеникът при цар Дамиг и му казал радостно:
— Господарю! Владетелят на тази войска е син на твоя брат! — и му разказал всичко.
Тогава царят наредил на всички големци от своя род да яхнат конете. Тръгнал сам пред тях и потеглили към стана. Гариб го посрещнал, двамата се прегърнали, после го въвел в шатрата си. Дамиг се зарадвал на племенника си и му рекъл:
— Тая в сърцето си желание да отмъстя за брат си, но нямам сила срещу твоя брат — неговата войска е многобройна, а моята е малка.
— Чичо! — рекъл Гариб. — Аз дойдох, за да отмъстя, да измия срама и да освободя народа си от неговия гнет!
— Племеннико! — заговорил Дамиг. — Ти имаш право на двойна мъст — за баща си и за майка си!
— Че какво е станало с майка ми? — възкликнал Гариб.
— Уби я Аджиб, твоят брат! — отговорил Дамиг…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И СЕДЕМДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Гариб възкликнал:
— Че защо я е убил?
И цар Дамиг му разказал какво се било случило с майка му, как Мардас обещал дъщеря си за жена на Аджиб и как той вече се готвел да влезе при нея.
— На конете! — викнал Гариб на войската си.
— Племеннико! — казал Дамиг. — Изчакай и аз да се приготвя, за да тръгна с тебе!
— Нямам време. Ти се приготви и ме настигни в Куфа!
Потеглил Гариб, вървял, що вървял и стигнал до град Бабел. В този град имало цар на име Джамак. Той имал подръка двайсет хиляди конници, а със селата наоколо се събирали петдесет хиляди. Гариб написал писмо и го пратил на владетеля. Пратеникът му стигнал пред града. Довели го при царя. Той му подал писмото. Отворил го Джамак и прочел следното: „Хвала на Аллах, господар на световете, даряващ всекиму живот и всепобеждаващ. Поздрав от Гариб, сина на цар Кандамар, господар на Ирак и земята на Куфа до цар Джамак. Когато получиш това писмо и преди да посегнеш да му отговаряш, ти трябва да счупиш всички идоли и да приемеш вярата в единствения и най-мъдър бог, създал светлината и тъмнината, създал всичко и можещ всичко! Ако не сториш каквото съм ти наредил, този ден ще бъде най-горчивият в живота ти!“