Потъмняло пред очите на Джамак, побледняло лицето му и той викнал на пратеника:
— Иди при господаря си и му предай: „Утре ще има битка и бран, за да се види кой е бог избран!“
Пратеникът предал думите му на Гариб, а той наредил на дружината си да се подготви за бой. И Джамак наредил да разпънат стан пред стана на Гариб. Когато се съмнало, двете дружини яхнали конете и се подредили в редици. Звъннали стрелите, зацвилили жребците. Първи излязъл на двубой планинският гул с огромен ствол на рамене и викнал:
— Аз съм Саадан Гула! Има ли сред вас някой, с когото да се бия, или всеки от страх иска да се скрие? — после се обърнал към синовете си: — Събирайте дърва, палете огън, че съм гладен!
Синовете викнали на робите, запалили огън. А между неверниците излязъл мъж от лютите великани с тояга на рамо. Спуснал се той срещу Саадан, който завъртял дървото си, то изфучало във въздуха. Ударът попаднал върху тоягата му. Дървото я прекършило, стоварило се върху главата му и я смазало. Паднал той от коня като гнила фурма, а Саадан викнал на робите си:
— Изтеглете това тлъсто говедо и ми го изпечете!
Те се затичали, нарязали великана на парчета, опекли ги и ги дали на Саадан, а той ги изял за миг. Когато неверниците видели какво прави, затреперили, пребледнели и възкликнали:
— Всеки, който се опълчи срещу гул, ще бъде изяден!
Отказали се от битката, ужасени от гула и синовете му, и се скрили зад градските стени. Гариб наредил да ги подгонят. Спуснали се перси и араби срещу царя на Бабел, заудряли с мечове, докато избили повече от двайсет хиляди войници. Много изгинали, като се блъскали пред градските порти. Не успяла стражата да затвори портите, втурнали се през нея перси и араби. Саадан грабнал тоягата на някакъв убит, размахал я сред бойното поле, втурнал се към двореца на цар Джамак, изправил се пред него, стоварил тоягата отгоре му и той паднал на земята. Великанът размахал тоягата срещу стражите, те усетили, че нищо не могат да направят срещу него, и викнали:
— Милост! Милост!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Саадан викнал на предаващите се да завържат царя си: вързали го те, донесли го и той ги повел пред себе си като стадо овце на заколение. Жителите на града наизлезли от домовете си. Когато дошъл на себе си, Джамак видял, че е пленен и вързан.
— Тази вечер ще се навечерям с цар Джамак! — рекъл гулът.
Джамак се обърнал към Гариб и се замолил:
— Моля те за твоята закрила!
— Приеми исляма от гула! — отговорил Гариб.
Джамак начаса приел исляма. Гариб наредил да го развържат. Джамак се прибрал в града си, извадил всичко за ядене и пиене.
Пренощували в Бабел и на съмване Гариб наредил да потеглят на път. Вървели, що вървели, стигнали до пристана Фарикейн и видели, че там няма жив човек.
А жителите на този град, като чули какво било станало с Бабел, напуснали домовете си и се затичали към Куфа. Съобщили на Аджиб за станалото, той събрал юнаците си, казал им, че идва брат му Гариб, и наредил да се подготвят за бой. Сам той яхнал коня си и тръгнал пред многобройната си войска. Вървели пет дни и нощи, докато се срещнал с войската на брат си пред Мосул. Опънал шатрите си пред неговите…
А Гариб му написал писмо и се обърнал към дружината си:
— Кой от вас ще отнесе това писмо до Аджиб?
Скочил Сухейм и викнал:
— Царю на времената! Нека аз отнеса писмото и ти донеса отговора!
Дал му Гариб писмото и Сухейм отишъл при шатрата на Аджиб. Съобщили на Аджиб за пристигането му и той наредил:
— Доведете го! — а когато му го довели, запитал: — Откъде идваш?
— Праща ме царят на персите и арабите и зет на хосроя — цар на света! Той ти праща писмо и чака от тебе отговор!
Сухейм му подал писмото, Аджиб го отворил и прочел следното: „В името на Аллах, всемилостивия и милосърден! Престани да се кланяш на идоли! Приемеш ли исляма — ще бъдеш мой брат, който да властва над всички нас, ще ти простя престъплението пред баща ми и майка ми, няма да те съдя за стореното! Но не го ли направиш — ще отсека главата ти, ще разруша дворците ти! Мир на онзи, който следва праведния път и се покорява на всевишния цар!“