— Горко ви, дружина! Щом му излизате един по един, няма да остане никой! Спуснете се всички заедно, облекчете от телата им земите на царството, нека конските копита им смажат главите!
Развял той голямото знаме. Гърди с гърди мъжки се слели, кръв на реки по земята се леела, благият бог зараздавал присъди — всекиму той справедливо отсъдил, юнаци на смърт гърдите излагали, а пък страхливци от боя избягали, слънцето жарко с надежда поглеждали — вече на запад лицето не свежда ли? И така изтекъл денят и се спуснала тъмната завеса на нощта. Неверниците ударили барабани за отбой, но Гариб не приел и ги подгонил — колко глави паднали, колко нозе и ръце смазали, колко пешаци и ездачи погубили, колко стари и млади живота си изгубили! Така — до сутринта, когато неверниците се разбягали. Спрял Гариб пред портите на Куфа и наредил на глашатаите да съобщят в града да бъде спокоен и сигурен всеки, който се откаже да се кланя на идолите и се присъедини към Всезнаещия бог. Плъзнала мълвата по улиците. Всички, мало и голямо, приели исляма, после излезли пред Гариб и пак повторили своето заклинание. Той запитал къде са Мардас и дъщеря му. Казали му, че бил отворил стан зад Червената планина. Пратил да викнат Сухейм и рекъл:
— Я провери какво е станало с баща ти!
Метнал се той на коня си, изправил нагоре желязното си копие и тръгнал към Червената планина. Потърсил там племето си, но от него — ни вест, ни кост. Забелязал шейх бедуин, древен старец, забравил си годините. Запитал го къде е отишло племето, а той отговорил:
— Синко, когато Мардас чу, че Гариб идва към Куфа, много се изплаши, прибра дъщеря си, събра племето си, всичките си неволници и роби и тръгна към незнайни равнини и пустини!
Сухейм се върнал при брат си и му съобщил за станалото. Той пък седнал на бащиния си царски трон, отворил хазната и разделил парите между всички юнаци. Останал да живее в Куфа, но изпратил съгледвачи да открият какво е станало с избягалия Аджиб. Отново се събрали жителите на града и той ги обявил за свои поданици.
Един ден Гариб излязъл на лов със сто конници. Вървял, що вървял и стигнал до обширна красива долина. Небето било ясно, пренощували до сутринта, Гариб се измил, помолил се дважди. Изведнъж чул вик и силен шум, звън на оръжия и объркани крясъци.
— Я виж какво става там! — наредил Гариб на Сухейм.
Излетял той начаса, отишъл и видял шатри ограбени, коне полудели, харем пленен, деца плачат. Зърнал някакви хора и запитал:
— Какво е станало?
— Това е харемът на Мардас, главатарят на бени кахтан! — отговорили му те. — Ограбиха парите му и парите на стана му! Снощи Джамаркан уби Мардас, ограби богатствата му, плени родата му, присвои си всички богатства на дружината му. Джамаркан се занимава с набези срещу мирни хора. Той е силен и издръжлив, не могат да го победят ни бедуини, нито царе — той е злата сила по тези места!
Сухейм се върнал при брат си Гариб и му разказал какво е станало. Огън се наслоил върху огъня, бликнала в душата му ярост, той решил да си отмъсти. Тръгнали по следите на разбойниците, стигнали ги на удобно за бой място, втурнал се Гариб и при първия сблъсък избил двайсет и един юнаци, после спрял насред бойното поле и викнал:
— Къде е Джамаркан, пред мен да се покаже? Аз ще му дам да изпие чашата на съдбата и ще очистя от него лицето на земята!
Още не свършил думите си, и пред него излязъл Джамаркан. Бил като огромна бъчва, не!, като къс от планина с желязо обкована, толкова висок бил. Той се насочил към Гариб без думи и без душа като великан, без дори да го поздрави. Втурнал се към него Гариб и застанал насреща му като разярен лъв. Джамаркан носел копие от китайска стомана, толкова тежко, че планина с него да удари — и нея ще събори. Вдигнал го в ръка, замахнал да го стовари в главата на противника си, но Гариб се навел и копието се забило на половин лакът в земята. Гариб се прицелил на свой ред, ударил със своето копие Джамаркан, пробил шепата му и счупил ръката му, наклонил се под седлото си, по-бързо от мълния грабнал забитото копие, ударил с него Джамаркан през ребрата и той паднал на земята като гнила круша. Подхванал го Сухейм, овъртял въже около него и го повлякъл след себе си. Конниците на Гариб се втурнали срещу конниците на Джамаркан, избили петдесетима и останалите се разбягали. А Гариб слязъл от коня си и наредил да му доведат пленника. Джамаркан се поставил под негово покровителство.
— Разбойническо куче! — викнал Гариб. — Как смееш да грабиш по пътищата рабите на всевишния Аллах, без да се боиш от господаря на световете!