— А какво значи господар на световете? — запитал Джамаркан.
— Куче, а ти на какви идоли се кланяш?
— Господарю, аз си почитам богове, направени от тесто, масло и мед, но когато съм гладен, си ги изяждам и после си правя други!
Разсмял се Гариб и възкликнал:
— Нещастнико! Трябва да се кланяш само на всевишния Аллах, който е създал и тебе, и всичко живо, от него нищо не се скрива и той е всемощен!
— Но къде е този велик бог, за да му се кланям?
— Този бог се нарича Аллах! Той е, който е създал земята, небесата и дървесата, пуснал е да текат реките, създал е животните и птиците, рая и ада и се е скрил от човешките погледи, за да вижда, без да го виждат, защото стои над всеки поглед! Няма друг бог освен него!
Отворили се ушите на Джамаркановата душа, тръпки полазили по кожата му и той запитал:
— Господарю, а какво трябва да направя, за да се присъединя към онези, от които е доволен този велик бог?
— Кажи: „Няма бог освен Аллах и Ибрахим Халил е пратеник на Аллах!“
Повторил Джамаркан заклинанието и станал частица от ощастливените хора. Развързали го, той целунал земята пред Гариб, целунал и нозете му…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТИ ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че докато те се разправяли така, изведнъж се надигнала вихрушка прах.
— Сухейм, виж каква е тази вихрушка! — наредил Гариб.
Литнал той като птица, след малко се върнал и казал:
— Това са хора от племето бени амир, роднините на Джамаркан!
— Иди и посрещни хората си! — наредил Гариб на Джамаркан. — Предложи им да приемат исляма! Подчинят ли се, ще има мир, откажат ли, ще ги срещна с меч!
Метнал се Джамаркан на коня си, излязъл насреща им, викнал им. Те го познали, наскачали от конете, затичали към него.
— Дружина! — рекъл им той. — Който ми се подчини, той ще се спаси, който не ще — ще го разсека с този меч!
— Нареди ни каквото желаеш, ние ще изпълним повелята ти!
— Повтаряйте след мен: „Няма бог освен Аллах и Ибрахим е възлюбленият на Аллаха!“
Те повторили заклинанието и запитали:
— Господарю, откъде знаеш такива думи?
Той им разказал какво му се било случило, и завършил:
— Знаете, че съм първи на света, който върти боен меч, че съм първи в бой и сеч! А ме плени човек слаб и неизвестен, който ме подложи на позор и безчестие!
Джамаркан ги отвел при Гариб, зарадвал се той и рекъл:
— Идете си в своя стан да разпространявате славния ислям!
— Господарю! — викнал Джамаркан. — Ние винаги ще бъдем с тебе, но нека да доведем харемите и децата си!
Върнал се Джамаркан с племето си в своя стан, изложили исляма пред харемите и пред децата си, те го приели до един, разглобили шатрите, повели конете, камилите и овцете и потеглили с Гариб към Куфа. Царят влязъл в двореца си, седнал на бащиния си престол. Ето че се върнали съгледвачите и му съобщили, че брат му се е добрал до Джалнад бен Каркар, господаря на град Оман и на земята Йемен. Гариб викнал на дружината си:
— Дружина, пригответе се да потеглите след три дни!
Той предложил на трийсетте хиляди, които бил пленил в предишните битки, да приемат исляма и след това да тръгнат с него на война. Двайсет хиляди се съгласили, но десет хиляди отказали и той ги избил до крак. Дошъл и Джамаркан с дружината си, Гариб го определил за главатар на войската си и казал:
— Джамаркан, поведи двайсет хиляди конници и тръгвай към страната на Джалнад бен Каркар, господаря на Оман!
Дружината оставила харемите и децата в Куфа и потеглила на път. Гариб огледал харема на Мардас и погледът му паднал върху Махдия, която била там. Той се развълнувал. На сутринта седнал на царския трон, наградил чичо си Дамиг и го направи свой наместник за цял Ирак, докато се върне от битката с брат си, и му предал и Махдия да я пази. Потеглил с двайсет хиляди конници и десет хиляди пешаци към земята Оман и страната Йемен…
А Аджиб вече бил стигнал до Оман с разгромената си дружина. Джалнад бен Каркар наредил на съгледвачи да отидат и да видят кой пристига. След малко те се върнали и съобщили, че това е дружината на цар Аджиб, господаря на Ирак. Зачудил се Джалнад от появата на Аджиб по неговите земи, но наредил на хората си: