Курджан се разгневил, изръмжал, слънцето и луната наругал и срещу Джамаркан полетял със следната песен:
Джамаркан се спуснал към него. Били се, що се били, минало пладне, започнало да се мръква. Тогава Джамаркан замахнал силно срещу Курджан, забил копието в гърдите му и го съборил на земята. Завързали го мюсюлманите като подивяла камила. Когато неверниците видели, че господарят им е пленен, ги обхванала ярост. Те се втурнали срещу мюсюлманите, за да отърват владетеля си. Застанали пред тях мюсюлманските юнаци, затъркаляли ги по земята, а останалите се разбягали да се спасяват и мечовете ги удряли по гърбовете. Преследвали ги, докато ги разпръснали из планини и пустини. После се върнали при плячката, а тя била много коне, шатри и други богатства! Джамаркан предложил на Курджан да приеме исляма, но той отказал. Тогава отсекли главата му, наболи я на копие и продължили пътя си към Оман.
Разбитите неверници донесли на цар Джалнад вестта за смъртта на сина му и за гибелта на войската му. Той хвърлил короната си на земята и викнал на своя везир:
— Напиши писмо до всички наместници и им нареди да съберат всички мечоносци, копиеносци и стрелци и да ги доведат тук!
Написал везирът писмата, разпратил ги. Наместниците стегнали войска огромна от сто и осемдесет хиляди души, шатри, камили и коне. Но още не били потеглили, ето че довтасали Джамаркан и Саадан Гула със седемдесет хиляди конници. Когато Джалнад зърнал мюсюлманите, зарадвал се и викнал:
— Кълна се в слънцето, няма да оставя камък върху камък от вражите огнища, жив няма да оставя, който да съобщи за съдбата на враговете! — после се обърнал към Аджиб: — Ти, иракско куче, ни домъкна всичко това! Кълна се в бога си, не победя ли врага си, чака те най-жестока смърт!
Аджиб започнал да кори себе си. Изчакал мюсюлманите да опънат шатрите си. Мръкнало се. Той бил събрал останалите живи от рода си и им заговорил:
— Братовчеди! И аз, и Джалнад здравата се изплашихме от появата на мюсюлманите! Той няма сила да ни закриля нито от брат ми, нито от когото и да е! Мисля, че трябва да се изтеглим, когато всички заспят, и да отидем при цар Яаруб Кахтан — той има повече войници и по-силна власт!
Изслушали думите му и се съгласили с него. Той наредил да запалят огньове пред шатрите и да се изтеглят под завесата на нощната тъмнина. Те направили каквото им бил наредил, потеглили и когато се съмнало, били вече в далечни земи.
Събудил се и Джалнад заедно с двеста и шейсетте си хиляди воини. Ударили барабаните за нападение, подредили се дружините за сражение. Застанали Джамаркан и Саадан Гула начело на четирийсетте си хиляди конници. Приготвили двете войски мечове и копия. Излязъл напред Саадан Гула. Изскочил юнак между неверниците, той го убил и викнал на синовете и слугите си:
— Запалете огън и ми изпечете този леш!
Направили те каквото им наредил, подали му го изпечен, той го налапал и го схрускал с костите. Уплашили се неверниците, не искали да се бият със Саадан, но Джалнад викнал на дружината си:
— Убийте този проклетник!
Излязъл един началник между неверните — Саадан го убил. И продължил да убива, докато избил трийсетима. Проклетите неверници отказали да излизат насреща му и викали:
— Че кой може да се бие с гулове и джинове!
— Да го нападнат сто конници и да ми го доведат жив! — креснал Джалнад. Излезли сто конници, спуснали се срещу Саадан с насочени мечове и копия. Той застанал пред тях. Замахнал веднъж с меча си и отсякъл главата на сума хора. Тогава Джалнад викнал на десет началници, всеки от които бил начело на хиляда конници:
— Удряйте по коня му със стрели!
Десет хиляди конници се спуснали срещу Саадан. Джамаркан и мюсюлманите видели, че неверниците се втурват вкупом срещу него, и се спуснали насреща им. Но още не били стигнали до гула, когато конят под него паднал убит и враговете го пленили. Били се мюсюлманите с неверниците, докато денят се стопил.