Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че неверниците изгубили много войници, но Джамаркан и дружината му се върнали натъжени от загубата на Саадан.
— Войскари! — викнал им той. — Аз ще изляза на бойното поле и с моя меч ще съм готов за бой и сеч! Ще избия много юнаци, много жени ще разплача и в името на бога ни ще отърва Саадан!
Прибрал се и Джалнад в шатрата си, седнал на царския си трон. Наредил да му доведат Саадан и му креснал:
— Куче на кучетата! Разбойник нищожен! Кой уби сина ми Курджан?
— Уби го Джамаркан, началник на войската на цар Гариб! — отговорил Саадан. — Пък аз го изпекох и го изядох, защото бях гладен!
Джалнад наредил да му отсекат главата. Дошъл палачът и пристъпил към Саадан. Тогава планинският гул напънал въжетата и ги скъсал, скочил към палача, грабнал меча от ръцете му, замахнал срещу него и главата му отхвръкнала. Припнал към Джалнад, но царят скочил от трона и побягнал.
Саадан избил двайсетина от царската свита, останалите се разбягали. Затичал се гулът, като размахвал меча, а те му отваряли път. Удрял той, докато изскочил от стана и се затичал към мюсюлманите.
А те, като чули шума в стана на неверниците, си помислили: „Абе да не им е дошла помощ!“ И докато им стане ясно всичко, ето че сред тях се появил самият Саадан. Най-много между всички се зарадвал Джамаркан. А оцелелите неверници се върнали със своя цар в шатрата му след бягството на Саадан и царят рекъл:
— Кълна се в слънцето, което свети, и в подвижните планети, на деня в светлината, на нощта в тъмнината! Мислех си дали няма да приема исляма, ако попадна в ръцете им! Но да ме изяде този, сякаш съм жито, ечемик или друго зърно — това не съм си помислял!
— Царю! — заговорила свитата. — Много неща сме виждали, но такива, каквито ги върши този гул, не сме!
— Дружина! — рекъл им той. — Съмне ли се, грабвайте оръжията, яхнете конете и ги смачкайте!
Събрали се мюсюлманите, радостни от победата и от спасяването на Саадан Гула.
— Утре аз ще ви покажа на какво съм способен и какво подхожда на такива като мене! — рекъл Джамаркан. — Кълна се в Ибрахим Халил, че ще ги избивам най-безпощадно!
На сутринта двете дружини се метнали на конете. Първи измъкнал Джамаркан меч, подкарал коня буен. Пожелал и Джалнад да излезе пред дружината си, но точно тогава облак прах закрил небесата, покрил земята, затъмнил светлината, четири вятъра го развели — на четирите страни поели и всички под него видели храбреци юнаци с мечове блестящи, с копия искрящи, мъже като лъвове — нищо не ги плаши. Двете дружини, като съзрели облака, се отдръпнали, царете пратили съгледвачи да видят от кое племе са тези. Съгледвачът на неверниците съобщил на своите, че са мюсюлмани, водени от цар Гариб. Съгледвачът на мюсюлманите пък дотичал при своите и съобщил, че идва цар Гариб начело със своята дружина. Зарадвали се всички, посрещнали царя си, поздравили го и го заобиколили.
Поздравил ги и Гариб, зарадвал им се. Прибрали се при шатрите си, вдигнали му паланкин, забили знамената. Седнал царят на трона си, а държавните първенци му разказали какво било станало със Саадан…
Неверниците също се събрали, потърсили Аджиб, но не го намерили нито сред тях, нито в шатрите му. Съобщили на Джалнад бен Каркар за бягството му, той скочил, стиснал юмруци и креснал:
— Кълна се в слънцето лъчисто! Той бе просто едно подло куче, което избяга със злото си племе! А тези врагове може да бъдат отблъснати само в силна битка!
Двете войски дочакали утрото. Просветнало и слънцето осветило главите на будни и спящи. Помолил се Гариб на бога на Ибрахим Халил, написал писмо и по брат си Сухейм го пратил до неверниците.
Стражите се затичали при Джалнад и му съобщили за пратеника на Гариб.
— Доведете го! — наредил той, а когато го довели, запитал: — Кой те праща?
— Цар Гариб, поставен от Аллах начело на араби и перси! — отговорил той. — Ето писмото му! Той чака отговор!
Взел Джалнад писмото, отворил го и прочел в него следното: „В името на Аллаха, милостивия и милосърден, най-първия единствен и най-велик бог, който знае всичко, бога на Нух, Салих, Худ и Ибрахим! Ти, Джалнад, трябва да се кланяш само на единствения непобедим Аллах, създателя на деня и нощта и на въртящия се небосвод, на онзи, който ни изпрати пречистите пророци. Няма друга вяра освен вярата на Ибрахим Халил! Приеми исляма и ще се спасиш от острия ми меч на този свят и от мъката на огъня — в отвъдния! Отхвърлиш ли исляма — ще се радваш на руини, на домове разрушени и желания разбити! И ми изпрати Аджиб, за да отмъстя за баща си и майка си!“