Прочел Джалнад писмото и рекъл на Сухейм:
— Кажи на господаря си, че Аджиб избяга с дружината си и не знаем къде е отишъл! И че Джалнад няма да се откаже от вярата си! Утре ще водим битка!
Върнал се Сухейм при брат си и му съобщил какво се случило. Грабнали мюсюлманите оръжието, ударили барабаните за бой — земята изгубила покой. Тръгнал всеки конник и юнак — нямало измежду тях страхлив слабак! Развели се знамената, затреперила земята. Пръв излязъл пред всички Джамаркан. Извел той коня си на бойното поле и викнал:
— Кой ще посмее тук да се покаже? Аз убих Курджан бен Джалнад! Кой ще отмъсти за своя брат?
Джалнад, като чул да се споменава името на сина му, викнал на хората си:
— Ей, вие, нещастници! Доведете ми този конник, който е убил сина ми да му изпия кръвчицата!
Втурнали се срещу него сто юнаци, Джамаркан избил повечето от тях, а емира им повалил на земята. Джалнад викнал на дружината си:
— Нахвърляйте се срещу него като един!
Залюлели се страшно знамената, сблъскали се хора — брат с брата, спуснали се и Гариб, и Джамаркан с воините си, двете дружини се сблъскали, сякаш две морета се разпенили. Копия и мечове се завъртели, телата на войниците се разпилели, всички царя на смъртта видели, облаци от прах се дигнали, очите цяла нощ не мигнали…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че след битката Гариб седнал на трона си и казал:
— Тревожа се от позора, който ми причини бягството на това куче Аджиб! Не знам къде е отишъл! Ако не го настигна и не си отмъстя — така ще си умра от този позор!
Целунал брат му Сухейм ал-Лейл земята пред него и рекъл:
— Царю, нека се промъкна до войската на противника и да разбера какво е станало с Аджиб!
Облякъл Сухейм дрехи на неверник и се добрал до шатрите на врага. Всички спели, само стражите били будни. Той се промъкнал край тях и влязъл в паланкина, където спял царят. Около него нямало никого. Той тихичко го упоил с димящо омайно биле. Довел някакво муле, увил царя в чаршаф, натоварил го на мулето, покрил го с рогозка и тръгнал към шатрата на Гариб. Влязъл при царя. Никой от събраните не го познал, всички викнали:
— Кой си ти?
Засмял се Сухейм, открил лицето си и тогава го познали.
— Какво си донесъл, Сухейм? — запитал Гариб.
— Това е Джалнад бен Каркар, царю! — отговорил Сухейм.
Натъркал лицето на Джалнад с оцет и тамян, омаята изхвръкнала през носа му, той отворил очи, забелязал, че е между мюсюлманите, и възкликнал:
— Ама че противен сън! — затворил очи и пак заспал.
Сухейм го ритнал и викнал:
— Отвори очи, нещастнико! Ти си пред цар Гариб бен Кандамар, царя на Ирак!
— Царю, поставям се под твое покровителство! — възкликнал Джалнад. — Никаква вина нямам! Роднината ми ме въвлече в тая война, а избяга!
— Знаеш ли накъде може да е тръгнал? — запитал Гариб.
— Не, кълна се в лъчистото слънце, не знам!
Гариб наредил да го оковат и да го пазят. Всички началници се прибрали по шатрите си. Върнал се и Джамаркан при своите и им казал:
— Братовчеди! Ще ми се тази нощ да направя нещо, което да ме възвиси пред цар Гариб! Вземете оръжията си! Ще стъпвате леко — мравка да не ви усети! Разделете се между шатрите на неверниците! Чуете ли ме да викна „Аллах е най-велик!“, викнете и вие с пълен глас. Поизчакайте и тръгнете към градските порти!
Всички изчакали до полунощ, разпръснали се между неверниците. Тогава Джамаркан ударил с меча по щита си и викнал:
— Аллах е най-велик!
Разтърсили се от вика и долината, и планината, и пясъците, и хълмовете, и в града домовете. Събудили се неверниците, стреснали се, втурнали се, завъртели мечове един срещу друг. Поизчакали мюсюлманите, а после се втурнали срещу градските порти, избили пазачите, влезли в града и го овладели заедно с всичките му богатства и хареми.
Щом цар Гариб чул гласовете, които възхвалявали Аллах, метнал се на коня, яхнали ги и войниците му. Сухейм притичал напред да види какво става, и забелязал Джамаркан с Бени Амир как се втурват срещу неверниците и решават съдбите им. Но ето вече съмнало, слънцето изгряло и със светлината си дружините огряло. Враговете се втурнали към града си, но там насреща им излязъл Джамаркан с родата си и те се оказали обкръжени. Избили безброй хорица, останалите се пръснали по равнини и пустини. Влязъл цар Гариб в двореца на Джалнад в град Оман, седнал на трона му и наредил да му доведат победения цар. Довели го стражите, предложил му да приеме исляма, но когато той отказал, наредил да го заковат на градските порти. После започнали да го замерват със стрели, докато заприличал на таралеж и издъхнал. А Гариб дарил богато Джамаркан и рекъл: