— От днес ти си повелител и господар на тази страна, защото ти и твоите мъже го превзехте!
Целунал Джамаркан нозете на Гариб, благодарил му и му пожелал вечни победи, слава и благоденствие. Отворил Гариб хазните на Джалнад, разделил богатствата между първенците, началниците и бойците, оставил и на загиналите за синовете и дъщерите. Делбата продължила цели десет дни!
Но като си спял една нощ, Гариб видял насън ужасно видение. Събудил се обзет от страх, събудил брат си Сухейм и му рекъл:
— Видях в съня си, че сме в някаква много широка долина. Спуснаха се две хищни птици — по-големи в живота си не бях виждал. Нозете им — като дървесни стволове, заострени като колове. Те ни нападнаха, аз се изплаших и се събудих!
— Царю! — казал Сухейм. — Това ще да е голям враг, пази се от него!
Гариб не могъл да заспи до сутринта, а когато се съмнало, поискал да му доведат коня.
— Къде отиваш, братко? — запитал Сухейм.
— Стегна ми се душата! — отговорил Гариб. — Искам да се поразходя десетина дни, че да се поотпусна!
— Вземи със себе си сто юнаци! — посъветвал го братът.
— Не, ще тръгнем само двамата!
Яхнал коня си и двамата със Сухейм минали през долини и равнини, пътували от долина в долина, от равнина в равнина, докато стигнали до голяма долина с много плодни дървета и потоци, цветя цъфнали, птици чуруликали в клоните — славей лее трели, гълъб нежно гугука, кос с глас си дрямката отвява, черен дрозд като човек бърбори, пеят гургулица и кеклик, папагал повтаря песента им с най-чист език. Всички плодове по дърветата били ядивни и от едри по-едри. Хапнали двамата от плодовете, пийнали вода от потоците и поседнали под сянката на дърветата. Налегнала ги дрямка, заспали, а блажен е, който не спи! Както си спели, ето че два огромни марида се спуснали над тях, всеки метнал по един на плещите си и се издигнали във висините. Събудили се Гариб и Сухейм и се видели между небето и земята. Погледнали кой ги носи, и видели двата марида — единият имал кучешка глава, а другият — маймунска, като палми огромни, с коси като конски опашки и нокти като на лъвове.
… А това се случило поради следното: Имало един цар на джиновете, който се казвал Мараш, а той имал син на име Саик, който обикнал неволница от джиновете, която се казвала Наджма. В тази долина Саик и Наджма си устройвали срещите, като приемали образите на птици. Гариб и Сухейм ги видели, помислили, че наистина са птици, метнали им по стрела, но улучили само Саик. Домъчняло на Наджма за любимия й, грабнала го и полетяла от страх да не й се случи същото. Стигнала портата на бащиния му дворец. Щом видял забитата в гърба му стрела, цар Мараш викнал:
— Кой направи това с тебе, синко!
— Татко, човек ме уби в Долината на изворите! — рекъл Саик. Не довършил думите си, когато душата му отлетяла.
Царят раздрал лицето си от мъка и викнал на двама от своите мариди:
— Идете в Долината на изворите и ми доведете всекиго, когото намерите там!
Литнали маридите, стигнали до Долината на изворите, забелязали спящите Гариб и Сухейм, грабнали ги и ги понесли към цар Мараш.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че щом се изправили пред Мараш, Гариб и Сухейм видели, че на царския си трон той е като огромна планина, а тялото му има четири глави — на лъв, на слон, на тигър и на пантера. Маридите оставили братята пред него и рекли:
— Ето тези двамата намерихме в долината!
Царят гневно ги изгледал, от ноздрите му изскочили искри.
— Кучета човешки! — креснал той. — Вие убихте чедото ми!
— Че кой е синът ти! — възкликнал Гариб. — Никакъв твой син не сме виждали! Кълнем се в Аллаха!