— Не бяхте ли вие двамата, които в Долината на изворите зърнахте сина ми в образа на птица, метнахте по него стрели с лъковете си и го погубихте? — запитал царят.
— Не помня да сме го убивали! — отговорил Гариб.
Когато Мараш чул, че Гариб се кълне във всевишния Аллах, разбрал, че е мюсюлманин. А сам той се кълнял на огъня.
— Донесете моята богиня! — наредил той на стражата си.
Донесли му златен мангал, сложил го той пред себе си, запалил огън, хвърлил благовония, блеснал ярък зелен пламък, след него — син, после — жълт и на него се поклонили царят и всички, които били там. Вдигнал царят глава, видял, че братята стоят прави и не се кланят, и креснал:
— Вие защо не се кланяте?
— Горко ви, нещастници! — възкликнал Гариб. — Човек може да се кланя само пред владетеля, на когото всички сме раби, на онзи, който изважда видимото от нищото и го заставя да съществува, вади вода от сухия камък, вдъхва нежност у родителя към чедото му!
Очите на Мараш се обърнали от учудване върху тила и той викнал на хората си:
— Вържете тези кучета и ги приближете към моята богиня!
Вързали Сухейм и Гариб и току да ги хвърлят в огъня, когато някакъв балкон в двореца рухнал върху мангала, той се строшил и огънят изгаснал.
— Аллах е най-велик! — възкликнал Гариб.
— Ти си магьосник! — креснал царят.
— А ти си луд! — отвърнал му Гариб.
Мараш закрещял, заревал, огъня си наругал и викнал:
— Ще ви погубя в името на моята вяра!
Наредил да ги затворят. Извикал сто марида и им наредил да донесат много цепеници и да ги запалят. Вдигнал се висок пламък, който горял до сутринта. Мараш възседнал слон със златно седло, обшито със скъпоценности. Заобиколили го племената на джиновете. Довели Гариб и Сухейм. Когато видял огромните пламъци, те помолили да им помогне Аллах. Изведнъж от запад до изток огромен облак покрил небето, завалял дъжд и изгасил огъня. Изплашил се царят и със свитата си влязъл в двореца.
— Какво ще кажете за тези двама човеци? — обърнал се той към големците си.
— Царю — отговорили те, — ако правото не бе на тяхна страна, това с огъня нямаше да се случи. Мислим, че са искрени!
— А за мен стана ясно къде е истината! — рекъл царят. — Кланянето пред огъня е празна работа! Ако той бе богиня, тя щеше да спре дъжда над себе си, който го угаси, или пък да подпре камъка, който строши мангала! Аз повярвах в този бог! Вие какво ще кажете?
— Царю, ние те следваме! — рекли всички.
Царят извикал Гариб и Сухейм при себе си, прегърнал ги и ги целунал между очите. Цялата свита се спуснала към двамата братя да целуват ръцете и главите им. После цар Мараш седнал на трона, сложил Гариб от лявата си страна, а Сухейм — от дясната и рекъл:
— Какво трябва да кажем, за да станем мюсюлмани?
— Кажете: „Няма бог освен Аллах и Ибрахим е възлюбленият на Аллах!“ — казал Гариб.
И царят със свитата си приел исляма. Гариб ги научил как да се молят, после си спомнил за племето си и въздъхнал.
— Царю, аз имам много врагове! Боя се да не нападнат народа ми.
Той му разказал всичко, което се било случило между него и брат му Аджиб, и цар Мараш рекъл:
— Царю на човеците! Аз ще пратя някои от хората си, които да видят какво е станало с народа ти! А теб няма да те пусна да си ходиш, докато не се нарадвам на лика ти!
Той извикал двама марида — единият се казвал Кулиджан, а другият — Куриджан. Явили се те, целунали земята пред него и той им наредил:
— Идете в Йемен и вижте какво е станало с тамошните войскари!
Те излетели към Йемен.
… А мюсюлманските войници се били събрали онова утро в двореца на царя, за да си служат службата, но слугите им рекли:
— Царят и брат му от вчера яхнаха конете и излязоха!
Тръгнали началниците по долини и планини, все по следите вървели, стигнали до Долината на изворите, намерили изоставени нещата на Гариб и Сухейм, а конете им пасели наоколо.
— Царят е изчезнал! — рекли войскарите. — Дано вярата на Ибрахим Халил ги спаси!
За три дни нищо не открили. Викнали съгледвачи. Те тръгнали по градове, крепости и твърдини, за да разберат какво е станало с техния цар. Всеки тръгнал в някаква посока…
… А там имало и съгледвачи на Аджиб. Чули те какво е станало с брат му. Зарадвал се той, че Гариб е изчезнал. Отишъл при цар Яаруб бен Кахтан и наел от него двеста хиляди воини. Потеглил с тази войска и спрял пред град Оман. Излезли насреща му Джамаркан и Саадан, били се, що се били, но много мюсюлмани били погубени и те се прибрали в града, затворили портите и укрепили стените.