Но ето че се появили двата марида Кулиджан и Куриджан и видели, че мюсюлманите са обкръжени, изчакали да се мръкне и се втурнали срещу неверниците с измъкнати джински мечове, всеки меч, дълъг дванайсет лакътя, скала да ударят — ще се разцепи.
— Аллах е най-велик! — викнали джиновете. — Горко на всеки, който не приеме вярата на Ибрахим Халил! Ние сме стражи на цар Гариб, приятеля на цар Мараш, царя на джиновете!
Ударили те по неверниците, огън изскачал от устата и ноздрите им и ги заизбивали. И така въртели мечовете, докато нощта преполовила. На неверниците им се сторило, че всички планини наоколо са ифрити, и хукнали да бягат. И най-напред бягал цар Аджиб…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че мюсюлманите се зачудили какво е станало с неверниците, и много се изплашили от джиновете. А те продължавали да секат неверниците, подгонили ги из равнини и пустини — от двеста хиляди успели да се изплъзнат само петдесет. Двата марида отишли при мюсюлманите и им рекли:
— Войскари! Вашият господар Гариб и брат му Сухейм ви пращат поздрави! Те са гости на Мараш, царя на джиновете, и скоро ще се върнат при вас!
Зарадвали се мюсюлманите, като чули, че Гариб е жив и здрав. Двата марида се върнали при царя си и му разказали какво се било случило в Йемен. Цар Мараш ги възнаградил за доброто дело. Успокоила се душата на Гариб.
— Братко! — рекъл му цар Мараш. — Искам да ти покажа земите си и града на Яфет, сина на Нух!
Довели коне и заедно с хиляда марида полетели над долини и равнини, докато стигнали града на Яфет бен Нух. Младо и старо излязло да посрещне цар Мараш. Влязъл той с голямата си свита, седнал на царския трон от мрамор и злато, събрали се жителите на града и той ги запитал:
— Потомци на Яфет бен Нух, на какво се кланяха вашите отци и деди?
— Всички се кланяха на огъня и ние правим като тях!
— Хора! — заговорил царят. — Аз се убедих, че огънят не е нещо повече от обикновено творение на всевишния Аллах. Когато проумях това, разбрах, че трябва да се подчиняваме на този единствен всепобеждаващ бог! Подчинете му се, за да се спасите от гнева му на другия свят, където са мъките на ада!
И всички приели исляма. Мараш развел Гариб из двореца на Яфет, показал му всичките му чудеса. Влезли в оръжейната зала и той му показал оръжията на Яфет. Там Гариб видял окачен златен меч:
— Това е мечът на Яфет бен Нух, с който той побеждавал хора и джинове! — казал Мараш. — Изковал го е мъдрият Джардум, а върху него са записани велики заклинания! Планина да удариш с него — начаса ще я разрушиш! Затова го е нарекъл Махик. Падне ли върху хора — съкрушава ги, срещу джинове — разрушава ги!
Изслушал Гариб разказа и рекъл:
— Ще ми се да го разгледам!
Протегнал ръка, откачил меча, измъкнал го от ножницата, той блеснал — бил толкова остър, че сякаш смъртта надничала и бляскала в него. Бил дванайсет педи дълъг и три педи широк. Дощяло му се на Гариб да го има, Мараш забелязал това и рекъл:
— Ако можеш да се биеш с него, вземи го!
Зарадвал се Гариб, вдигнал го и мечът в ръката му заиграл, сякаш бил обикновена тояга. Зачудили се хора и джинове.
— Вземи това оръжие! — рекъл Мараш. — От неговото острие е загинал не един земен цар! Яхвай и коня — може да ти послужи!
Гариб и Мараш препуснали с конете си, хора и джинове потеглили след тях. Минали край дворци и домове, по улици, през порти, излезли от града, разгледали градините с плодни дървета, буйни потоци и пеещи птици. Мръкнало се. Върнали се да пренощуват в двореца. Когато им сложили трапеза и те похапнали, Гариб заговорил на царя на джиновете:
— Царю, искам да отида при моя народ, при моите воини!
— За бога, братко! — възразил Мараш. — Не ми се ще да се разделям с тебе! Ще те пусна да си ходиш, но след месец!
Нищо не могъл да направи Гариб. Останал цял месец в града на Яфет, ял, пил, царят постоянно го дарявал. Ушили за двамата братя наметала от плат, изтъкан от златни нишки, отлели за Гариб безценна корона, обсипана с бисери и скъпоценни камъни. Мараш събрал всичко това, извикал петстотин марида и им наредил:
— Пригответе се утре за път! Ще отведете Гариб и Сухейм в родината им!