Приготвили се за път и си легнали. И тъкмо да потеглят, ето че отнякъде чули тропот на коне, барабанни удари и мощни викове. Идвали седемдесет хиляди марида начело с царя си, който се казвал Буркан. Този Буркан бил владетел на Ахатовия град, където живеел в златен дворец. Той владеел пет върха, на всеки връх — по петстотин хиляди марида. Заедно с племето си се кланял на огъня. Бил чичов син на Мараш. А в племето на Мараш имало един неверен марид, който бил приел лицемерно исляма. Той избягал, стигнал до Ахатовата планина, влязъл в двореца на цар Буркан и му разказал как Мараш се отказал от огнеплоконничеството.
— Как така е изменил на вярата си! — възкликнал Буркан. Онзи му разказал кое как се е случило, а Буркан викнал: — В името на моята вяра аз ще погубя братовчед си заедно с племето му и всички тези човеци!
Викнал той джиновете си, подбрал седемдесет хиляди марида, стигнали до град Джаберса и спрели, както вече казахме, край него. Цар Буркан разпънал шатрите си. А цар Мараш викнал един марид и му наредил:
— Иди при тази войска, виж ги какво искат!
Литнал маридът, стигнал до шатрата на Буркан, грабнали го стражите мариди и го изправили пред Буркан. Маридът паднал на колене пред него и казал:
— Господарю, моят владетел ме изпраща да видя кои сте!
— Иди при господаря си! — казал Буркан. — Кажи му: „Това е братовчед ти Буркан и той те приветства!“…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ОСЕМДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че маридът се върнал при своя цар и му съобщил. Тогава Мараш се обърнал към Гариб:
— Ти стой тук, аз ще отида да поздравя братовчед си и ще се върна!
Яхнал той коня си и потеглил към шатрите. А това било хитрост от страна на Буркан, за да измъкне Мараш и да го улови. Затова подредил наоколо няколко марида и им казал:
— Щом видите Мараш — обкръжете го, хванете го и го вържете!
Пристигнал цар Мараш, влязъл в шатрата на братовчед си, пристъпил да го прегърне, но джиновете го нападнали, вързали го и го оковали.
— Каква е тази работа! — викнал Мараш на Буркан.
— Куче на джиновете! — викнал Буркан. — Как си могъл да изоставиш своята вяра, вярата на бащите и дедите ти, и си приел вяра, от която нищо не разбираш!
— Братовчеде! — отговорил Мараш. — Аз сам открих, че истината е във вярата на Ибрахим Халил, а другото е празна работа!
— Кой ви каза това?
— Гариб, царят на Ирак!
— Кълна се в огъня, светлината, тъмнината и горещината! Ще ви избия всичките заедно с него!
Когато видял какво правят на господаря му, слугата на Мараш хукнал към града и разказал на свитата. Завикали те, яхнали конете си.
— Какво се е случило? — запитал Гариб и когато му казали, викнал на Сухейм: — Запрегни един от конете, които ни дари цар Мараш!
— С джинове ли ще се биеш, братко? — запитал Сухейм.
— Да! — отговорил Гариб. — Ще се бия с меча на Яфет бен Нух и ще се уповавам на бога на Ибрахим Халил!
Сложили седлото на кафяв жребец, който бил висок като крепостна кула, Гариб надянал бойните си доспехи. Излезли всички воини на джиновете облечени в ризници. Изправил се пред тях цар Буркан с хората си, подредили се двете войски.
Първи излязъл на бой цар Гариб. Повел той коня си на бойното поле, измъкнал меча на Яфет бен Нух, блеснала мълния от него и заслепила очите на джиновете, ужас изпълнил сърцата им.
Когато го видял, Буркан викнал:
— Този е, който смени вярата на братовчед ми! На легло няма да легна, докато не отсека главата на Гариб, за да върна братовчед си и племето му в тяхната вяра! Който не ме слуша — ще го погубя!
Метнал се той на снежнобял слон, подобен на градска кула. Изревал слонът и изскочил на бойното поле. Буркан го подкарал към Гариб и викнал:
— Ей ти, човешко куче! Защо си се намъкнал в земите ни и си повредил ума на братовчед ми! Защо ги измъкваш от вярата ми и ги вкарваш в друга? Това е последният ти ден на този свят!
— Махай се, най-нищожен от джиновете! — отвърнал Гариб.
Измъкнал Буркан копие, разтърсил го и го метнал срещу Гариб. Не го улучил, метнал второ копие. Гариб го уловил във въздуха, разтърсил го и го хвърлил върху слона. Рухнал слонът мъртъв на земята, рухнал и Буркан с него като отсечена палма. Гариб не го оставил да помръдне, ударил го с меча на Яфет бен Нух по бронята на гърдите му и той паднал в несвяст. Спуснали се правоверните мариди и вързали ръцете му. Когато видяло, че царят му е пленен, племето му се втурнало да го освободи, но срещу него начело на правоверните джинове излязъл Гариб. Аллах му дал сила, защото той отговаря на молитвите, щом е доволен, придал и мощ на магическия меч. Той разсичал всеки, когото докоснел, а душата му, още неизлязла от тялото, изгаряла в ада. Втурнали се правоверните срещу неверните джинове, забълвали пламъци, вдигнал се пушек. Гариб се носел сред тях, стигнал до шатрата на цар Буркан, а до него яздели Кулиджан и Куриджан.