— Освободете владетеля си! — викнал им той.
Те се вмъкнали при цар Мараш, разбили оковите му.
— Донесете ми оръжието, доведете летящия ми кон! — казал той.
Този цар имал два летящи коня. Той дал на Гариб единия, вторият останал за него. Донесли му и бойните доспехи, той ги надянал и се втурнал напред заедно с Гариб. Полетели двата коня, племето се втурнало след тях. Върнали се едва след като избили повече от трийсет хиляди марида. Влезли в града на Яфет, седнали двамата царе на високи тронове, пожелали да видят Буркан, но стражите не го намерили…
Когато, заети с битката, оставили Буркан, дотичал един от слугите му, освободил го и го отвел при племето му. Оставил го в златния дворец на Ахатовия град. Седнал цар Буркан на трона си, събрали се около него онези, които се били спасили, и го поздравили, че се е спасил.
— За какво спасение говорите, поданици мои! — възкликнал Буркан. — Избиха войниците ми, плениха ме, изгориха всякакво уважение към мене сред племената на джиновете!
— Царю! — отговорили съветниците му. — Царете побеждават, но и биват побеждавани!
— Трябва непременно да си отмъстя! — възкликнал цар Буркан.
Написал той писма и ги изпратил до племената в своите крепости. Всички вождове довели хората си. Той ги огледал и видял, че са триста и двайсет хиляди все огромни мариди и дяволи.
— Пригответе се за път след три дни! — наредил той.
А цар Мараш, като не намерил Буркан, му станало неприятно и викнал:
— Ако стотина марида го бяха пазили, нямаше да избяга! — и се обърнал към Гариб: — Братко, Буркан е подъл, няма да се откаже от мъст! Сигурно ще събере поданиците си и ще тръгне срещу нас! Искам да го изпреваря, докато е още слаб след поражението! Нека моите мариди да те отведат в страната ти, а аз да се бия с неверниците!
— Не съм съгласен! — възкликнал Гариб. — Няма да си тръгна от тук, докато не погинат всички неверни джинове! Ще се спасят само онези, които се преклонят пред единствения всемогъщ Аллах! Но нека изпратим Сухейм в град Оман, че е болен и трябва да се излекува!
Сухейм наистина се бил разболял и Мараш викнал на маридите:
— Отнесете Сухейм заедно с тези богатства и дарове в Оман!
Те понесли Сухейм и го отнесли в града на човеците.
Мараш написал писмо до крепостите на всички свои поданици. Събрали се те, а били около сто и шейсет хиляди, и потеглили към Златния дворец в Ахатовия град, като за ден минавали година път. Влезли в някаква долина, спрели там да починат и пренощуват. Точно там ги заварили първите отряди на неверните джинове. Потръпнала земята, втурнали се двете дружини в долината, спуснали се една срещу друга, заизбивали се. Велика била тази битка. Гариб бил навсякъде, сечал шии и оставял главите да се търкалят по земята — още преди мръкване били избити седемдесет хиляди неверници. Ударили барабаните за отбой и спрял кървавият бой…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Мараш и Гариб избърсали оръжията си от кръвта и се прибрали по шатрите си. От техните войници били избити около десет хиляди марида.
Тъжен се прибрал в шатрата си и Буркан заради избитите му най-добри помощници и рекъл:
— Племе мое! Ако се бием три дни поред, те ще ни изтребят! Ще ги нападнем през нощта, докато спят! Вземайте оръжието и ще се втурнем срещу тях като един!
Приготвили се да нападат. Но между тях имало един марид на име Джандал, чието сърце било склонило към исляма. Като видял какво готвят, той притичал при Мараш и Гариб и им го съобщил.
— Ние ще ги нападнем през нощта! — рекъл Гариб. — Със силата на всемогъщия бог ще ги пръснем по равнини и пустини! — после привикал началниците на джиновете и се разпоредил: — Нека дружините ви да вземат оръжието си. Щом се стъмни, измъкнете се един след друг, оставете шатрите празни и се скрийте в околните планини! Щом враговете влязат между шатрите, нападнете ги от всички страни! Бъдете безпощадни, уповавайте се на вашия бог и ще надделеете! Аз съм с вас!