Когато се мръкнало, неверниците се намъкнали между шатрите, но правоверните се втурнали между тях и започнали да секат като през късна жътва. Още не се било съмнало, когато повечето неверници били избити. Мараш и Гариб се прибрали като победители, дремнали до сутринта и поели към Златния дворец на Ахатовия град.
А Буркан, като видял, че по-голямата част от племето му е избито, търтил да бяга. Стигнал до своя град и рекъл на приближените си:
— Който има нещо за вземане, да го взема и да ме последва в планината Каф в Шарения дворец на цар Азрак — той ще отмъсти за нас!
Всички събрали харемите, децата и имането си и потеглили към планината Каф. И когато стигнали до Ахатовия град, Мараш и Гариб намерили портите му отворени — нямало кой да им каже какво е станало. Те разгледали Ахатовия град. Темелите били от изумруди, портите — от червен ахат, гвоздеите — от сребро, а покривите — от алоево и сандалово дърво. Отначало вървели общо, после се разделили по различните улички, но всички те ги довели до Златния дворец. Вървели от коридор в коридор. Той бил строен от царски тюркоаз, колоните му — от изумруди и якути. Двамата минали през седем коридора и се оказали във вътрешността. Посред вътрешния двор имало водоскок от червено злато с изображения на златни лъвове, от чиито уста течала розова вода. Централната зала била застлана с килими от разноцветна коприна, там имало и две кресла от червено злато, обсипани с бисери и драгоценни камъни. Седнали Мараш и Гариб на тях.
— Измисли ли какво ще правим сега? — запитал Гариб.
— Царю на човеците! — рекъл Мараш. — Аз изпратих сто конници да видят къде е Буркан, а после ще го последваме!
Три дни изчакали, докато маридите се върнат. Те съобщили, че Буркан бил заминал към планината Каф и наел за съюзник цар Азрак.
— Ако не нападнем ние, ще нападнат те! — рекъл Гариб.
Мараш и Гариб наредили след три дни войската да си приготви всичко нужно за път. Върнали се и маридите, които били отнесли Сухейм в Оман. Гариб ги запитал за племето си и те отговорили:
— Твоят брат Аджиб е отишъл при Яаруб бен Кахтан, от там — до Индия и е наел царя й за война. Събрал е войска като безброен пясък, нито началото, нито краят й се виждат, и е потеглил да разруши Ирак.
— Нещастни неверници! — възкликнал Гариб. — Всевишният Аллах ще даде победата на исляма!
— Царю на човеците! — казал цар Мараш. — Аз трябва да те придружа и да погубя враговете ти, за да ти се отплатя за това, което направи за мен!
На другия ден потеглили към планината Каф. На втория ден вече били пред Шарения град с мраморния дворец. Този град бил строен от мраморни скали. Строил го Барик бен Факия Абул Джин. Той построил и Шарения дворец, който бил наречен така, защото, като го строили, редили тухла злато до тухла сребро — нямало втори такъв на света! Мараш пратил един от съгледвачите си на разузнаване, а когато се върнал, той съобщил:
— Царю, видях, че в Мраморния град има толкова джинове, колкото листа има по дърветата на една гора или колкото капки има в дъжда!
— Какво ще правим, царю на човеците? — запитал Мараш.
— Царю — посъветвал го той, — раздели войската си на четири дружини и нека обградят стана им от четири страни! Нека викнат „Аллах е най-велик!“, пък после да поизчакат. Това трябва да стане в полунощ!
Събрал Мараш племето си, разделил го, както го бил посъветвал Гариб. Изчакали до полунощ, развъртели се около стана и завикали. Стреснали се неверниците, грабнали оръжия, сбили се едни с други, без да се виждат. Когато изгряла зората, малцина били останали живи. Тогава Гариб викнал на правоверните джинове:
— Нападайте останалите!
Понесли се Мараш и Гариб. Измъкнал Гариб поразяващия си меч, който само джинове в ръце държали, рязал носове, посичал юнаци, събарял редици. Когато се появил Буркан, той го ударил и го лишил от живот. Същото направил с цар Азрак. Не останал между неверниците нито един жив. Влезли Мараш и Гариб в Шарения дворец. Гариб отишъл в харема, огледал жените на цар Азрак и видял между другите една красавица, каквато не бил виждал, сто неволници около нея поддържали полите й, а тя сияела между тях като луна сред звезди. Щом я зърнал, той загубил ума и дума по нея и запитал една от неволниците: