— Коя е тази жена?
— Това е Каукаб ас-Сабах, дъщерята на цар Азрак! — отговорила тя…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
— Царю на джиновете! — обърнал се Гариб към цар Мараш. — Искам да се оженя за тази девойка!
— Дворецът с всичките му богатства и хора са плячка, извоювана от ръката ти! — рекъл Мараш. — Ако ти не бе измислил тази хитрост, щяха да ни погубят! Имането му е твое, хората му са твои роби!
Майката на тази девойка била дъщеря на китайския цар. Цар Азрак я бил грабнал от двореца й, оженил се за нея и тя му родила дъщеря, която нарекъл Каукаб ас-Сабах. Майка й била починала. Каукаб ас-Сабах мразела баща си и се радвала, че са го погубили. Много я харесал Гариб, взел я за жена, останал сам в покоите й и там отнел моминството й.
Гариб наредил да се разруши Шареният дворец. Събрали тухлите му и той ги разделил между правоверните джинове. На него самия се паднали двайсет и една хиляди златни и сребърни тухли и още много пари и скъпоценности.
Върнали се към крепостта на Буркан, разрушили и нея, разделили богатствата й и се прибрали в крепостта на Мараш. Останали там пет дни и Гариб пожелал да се прибере в родината си. Мараш наредил на хиляда марида да отнесат в царството му онова, което му се полагало от плячката. Наредил също на Кулиджан и на Куриджан да бъдат винаги с него и да му се подчиняват. Понечил Гариб да яхне летящия кон, но цар Мараш му казал:
— Този кон, братко, може да живее само на наша земя! Стъпи ли на земята на човеците, ще умре! Но аз ще ти дам един морски кон — нито в Ирак, нито където и да е другаде няма втори като него!
Наредил да доведат коня и Гариб останал изумен от силата и хубостта му. Кулиджан го хванал от едната страна, Куриджан — от другата. Мараш прегърнал Гариб и рекъл:
— Братко, ако ти се случи нещо, което нямаш сили да преодолееш, прати да ме извикат — аз ще доведа войска!
Пътували два дни и една нощ и минали разстояние от петдесет години конски ход. Наближили град Оман и спрели да си починат. Гариб наредил на Кулиджан да види как е народът му. Литнал маридът, после се върнал и рекъл:
— Царю, пред града ти е войската на неверниците! Твоят народ се бие с тях! Джамаркан е излязъл на бойното поле!
— Кулиджан! — възкликнал Гариб. — Доведи бързо коня ми, дай ми доспехи и меч! Днес ще се види в битка и сеч кой е юнак и кой — страхлив слабак!
Навлякъл Гариб бойни доспехи, окачил на кръста си меча на Яфет бен Нух, метнал се на морския си кон и препуснал към войските. А Кулиджан казал на Куриджан:
— Я да тръгнем и ние срещу неверниците!
… Нека напомним, че когато срещу Аджиб и Яаруб бен Кахтан излезли Кулиджан и Куриджан, те избили войската им, но Аджиб пак избягал и казал на своите:
— Ако се върнем в Яаруб, те ще избият и вас и ще викат: „Ако не бяхте вие, нямаше да избият чедата ни!“ Нека отидем в Индия при цар Турканан, за да отмъсти той за нас!
Вървели те до Индия дни и нощи. Разрешили на Аджиб да влезе при цар Турканан, той му рекъл:
— Аз съм Аджиб, цар на Ирак! Брат ми се разбунтува, прие вярата на исляма, завзе страната ми и ме гони от една земя в друга! Моля да ми помогнеш!
— Кълна се в огъня, аз ще отмъстя за тебе! — скочил царят на Индия. — Няма да оставя никого да се кланя на нещо друго освен на моята богиня — огъня! — и се обърнал към сина си: — Синко, тръгвай за Ирак! Избивай всички, които не се кланят на огъня!
Избрал си синът осемдесет хиляди войници на коне, осемдесет хиляди — на жирафи и още десет хиляди слона, на всеки слон — седло от сандалово дърво, закрепено със златни вериги, поводите и гвоздеите по него — също от злато и сребро, върху него — осем мъже с куп оръжия. А той бил юнак и се казвал Раадшах. Войската тръгнала и след два месеца стигнала Оман и го обкръжила. Аджиб си мислел, че този път ще победи. Излезли Джамаркан, Саадан и другите юнаци на бойното поле. Кулиджан видял всичко това и го съобщил на Гариб!
… Гариб повел коня си, спрял зад неверниците и изчакал да види кой ще излезе, за да започне битката. Излязъл Саадан Гула и призовал за двубой. Излязъл и един от юнаците на Индия. Саадан го ударил с дървесния ствол, строшил костите му и той паднал. Излязъл втори, трети и така избил трийсет юнаци. Тогава срещу него излязъл индийски юнак на име Баташ ал-Акран, който струвал колкото пет хиляди.
— Ей, арабска измет! — викнал той. — От къде на къде така ще избиваш индийски юнаци! Днес е последният ти ден!