Саадан се втурнал и го треснал с дървото си. Но ударът дошъл накриво, той се подхлъзнал и изпуснал оръжието си. Свестил се окован, враговете го били изтеглили към шатрите си. Джамаркан видял, че приятелят му е пленен, втурнал се срещу Баташ, който посегнал, хванал го за края на ризницата, изтръгнал го от седлото и го хвърлил на земята. Вързали го хората му и го отнесли в шатрата му. И така той успял да плени двайсет и четири юнаци. Видял Гариб какво се случило, и измъкнал златното копие на Буркан.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Гариб с морския кон литнал като вятър и с един скок се озовал на бойното поле.
— Аллах е най-велик! — викнал той. — Завоевание и победа! Позор за всеки, който не приема вярата на Ибрахим Халил! — втурнал се към Баташ, ударил го с копието и го съборил. Погледнал към мюсюлманите и им викнал: — Вържете това куче! — и призовал на двубой.
Сухейм завързал здраво Баташ.
Излязъл някакъв индийски предводител. Гариб го ударил с копието си и индиецът се проснал на земята, Кулиджан и Куриджан го вързали и го предали на Сухейм. Така пленявал юнак след юнак, пленил петдесет и двама, все видни началници. Но денят се стопил, барабаните ударили отбой. Гариб отишъл при мюсюлманите, вдигнал металното забрало от лицето си, а Сухейм викнал:
— Хора, това е вашият цар и господар Гариб! Той се е върнал от страната на джиновете!
В Оман Гариб седнал на царския трон и им разказал за всичко, което му се било случило. Кулиджан и Куриджан не се отделяли от своя господар. После Гариб наредил да поспят. Всички се пръснали по домове и шатри, с него останали само двата джина и той ги запитал:
— Може ли да ме отведете до Куфа да видя близките си и да ме върнете на разсъмване?
— Та това е най-лесното, което искаш!
Понесъл го Кулиджан, не бил минал и час, когато стигнали до Куфа. Влязъл Гариб при чичо си Дамиг и запитал:
— Как са жените ми Фахр Тадж и Махдия?
— Добре са, живи и здрави! — отговорил Дамиг.
Една слугиня съобщила в харема за пристигането на Гариб. Двете съпруги се зарадвали. Дошъл при тях и Дамиг, а Гариб разказал какво му се било случило в царството на джиновете. До призори той успял да преспи и с двете си жени и се сбогувал с близките си. Качил се на Куриджан. Още тъмнината не се била разпръснала, когато пристигнали в Оман. Ударили барабаните за сеч и бой. Неверниците също се подредили за битката.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТИ ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Гариб пръв излязъл на бойното поле, измъкнал поразяващия си меч и викнал:
— Който ме познава — знае какви злини правя, който не ме познава — ще му се представя: аз съм цар Гариб, цар на Ирак и Йемен! Освен това съм Гариб, братът на Аджиб!
Раадшах, синът на индийския цар, викнал Аджиб и му рекъл:
— Тази битка е заради тебе! Ето го брат ти! Излез срещу него и го плени — аз ще го вържа на една камила с главата надолу и ще го показвам всекиму, когато тръгна към Индия!
— Прати друг, аз се поразболях! — замолил се Аджиб.
Разгневил се Раадшах и изръмжал:
— Ако ти не излезеш срещу брат си, ще отсека главата ти!
С разтреперано сърце Аджиб повел коня си на бойното поле, излязъл срещу брат си и викнал:
— Ти, бедуинско куче, по-жалък от скъсана връвчица! Как смееш да се сравняваш с царете! Приготви се да умреш! Аз съм брат ти и днес е последният ти ден на този свят!
Гариб оставил меча си на Кулиджан, ударил Аджиб с копието си така, че едва месата не излетели от костите му, хванал го за полите на ризницата, дръпнал го, изтръгнал го от седлото и го съборил на земята. Спуснали се двата марида, завързали го и го отнесли като жалка дрипа.
Тогава Раадшах се метнал на коня си, сложил ризница и доспехи и викнал:
— Нищожен бедуин! Тъп дърварин! Как си позволяваш царе да пленяваш! Слез от коня, сам се вържи и крака в стремето ми целуни! Тогава ще ти простя и ще те направя шейх в моята страна!
— Ти, най-зло куче между кучетата, вълк окраставял! Ще ти покажа около кого се върти светът! — отговорил Гариб.