Двамата се сблъскали в жестока схватка, ту се приближавали един към друг, ту се изплъзвали под ударите, ту се сблъсквали отново, докато се стъмнило и барабаните били за отбой. Всеки се прибрал в шатрата си.
— Ти нямаш навик толкова дълго да се биеш, защо не свършваш по-бързо? — запитали мюсюлманите своя цар.
— Дружина! — отговорил той. — Все съм се бил с юнаци, но никой не се е бил по-добре от този! Дощя ми се по едно време да измъкна меча на Яфет бен Нух и да му разсека костите, но удължих битката, защото ми хрумна да го пленя, пък дано открие късмета си в исляма!
И Раадшах се върнал в шатрата си, запитали го същото за противника му индийските големци и той им казал:
— Кълна се в искрометния огън, през живота си такъв юнак не съм срещал! Утре ще го взема в плен!
На сутринта ударили барабаните, мечовете зазвънтели, гласовете заехтели. И пак пръв за бой излязъл най-личният рицар и най-кръвожаден тигър цар Гариб, който викнал:
— Кой ще посмее да се покаже!
Насреща му излетял пак Раадшах, възседнал този път слон като огромна кула. На слона имало покривка от копринени кенари, той бил седнал между ушите му, в ръката си държал бич, с който го подшибвал, и слонът се люлеел насам-натам. Конят на цар Гариб не бил виждал нещо подобно, изплашил се и изцвилил. Гариб слязъл, дал поводите на Кулиджан, измъкнал поразяващия си меч, пристъпил към Раадшах и застанал пред слона. А индиецът носел със себе си едно нещо, наречено вахак. То има форма на кръгла мрежа, широка отдолу и тясна отгоре, а на края е с отвор, затягащ се с копринен шнур. Използва се така: боецът се насочва към противника, мята го, дръпва шнура, събаря конника и го взема в плен. Когато Гариб се приближил, Раадшах метнал към него вахака, покрил го и Гариб се оплел в мрежата. Индиецът го издърпал на гърба на слона и го подкарал към войската си. Но Кулиджан и Куриджан спрели слона, Гариб опънал вахака и разкъсал въжетата му. Маридите вързали Раадшах и го повели към своите. Спуснали се двете войски една срещу друга, облак прах се вдигнал до небесата, битката се развихрила, кръв се запроливала, зазвънтели меч о меч, настанала жестока сеч, докато небето потъмняло. И на Гариб му домъчняло, разпоредил да се лекуват ранените, после запитал началниците:
— Вие какво мислите?
— Царю! — отговорили те. — Най-опасни са слоновете и жирафите! Отървем ли се от тях — ще ги победим!
Пристъпил напред старец от Оман — бил много мъдър и навремето в съветите му се вслушвал самият Джалнад.
— Царю! — казал той. — Тази войска може да бъде победена само ако ме слушате!
— Каквото ви каже този опитен мъж, подчинявайте му се! — заповядал Гариб.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че този мъж си подбрал десет началници, въвел ги в оръжейницата, дал на бойците им пушки огнебойни и им показал как се стреля с тях.
Когато изгряла зората, неверниците пуснали напред слонове и жирафи с воини върху тях. Метнал се Гариб на коня си, викнал онзи мъж на стрелците, загърмели пушките, полетели и стрелите. Стрели и олово се забили в телата на животните, те заревали и запопадали върху юнаци и войници, като ги мачкали с тела и крака, мачкали своите, те се разбягали и се пръснали из равнини и пустини. Въртели се мюсюлманските мечове от индийска стомана и малко останали живи слонове и жирафи. Починали пет дни, а на шестия Гариб седнал на царския си трон и наредил да му доведат Аджиб и Раадшах.
— Куче! — обърнал се той към Аджиб. — Колкото и царе да събереш срещу нас, Всемогъщият ще ми дари победа! Приеми исляма и аз ще ти простя смъртта на баща ми и на майка ми, ще те направя цар, а аз ще стана твой поданик!
— Няма да се откажа от вярата си! — казал Аджиб.
Царят наредил да го оковат в желязна верига. После се обърнал към Раадшах:
— А ти какво ще кажеш за ислямската вяра?
— Господарю, аз ще приема ислямската вяра! — отговорил царският син. — Ако тя не бе праведна, вие нямаше да победите! Ето, аз се заклевам, че няма бог освен Аллах и че Ибрахим Халил е пратеник на Аллах!
— Слушай, Раадшах! Ти ще се върнеш ли в твоето царство? — запитал зарадван Гариб.
— Нали баща ми ще ме убие, че съм напуснал вярата му! — възкликнал Раадшах.
— Аз ще дойда с теб! — възкликнал Гариб. — Ще подчиня страната ти и ще ти дам земята и поданиците й! — той наградил с много имане онзи опитен и мъдър мъж, който помогнал за победата, и се обърнал към Кулиджан и Куриджан: — Верни мои джинове! Искам да ме отнесете в Индия!