Куриджан понесъл Джамаркан и Саадан, а Кулиджан — Раадшах и самия Гариб. Летели до разсъмване и стигнали град Кашмир. Слезли пред двореца и тръгнали по стъпалата му…
… А вестта за поражението и съдбата на сина му била вече стигнала до цар Турканан. Мъка го обзела. Изведнъж някакви същества и хора застанали пред него, а синът му — сред тях. Раадшах му заговорил:
— Татко! Остави вярата на огъня, преклони се пред Аллах!
Бащата, който стискал желязно копие в ръка, го метнал в гнева си към него, но не го улучил — то се забило в ъгъла на двореца и откъртило от там три камъчета.
— Куче! — креснал царят. — Ти погуби войниците ми, изгуби вярата си и сега си дошъл да ме извадиш от вярата ми!
Застанал Гариб пред него, ударил го в гърдите, съборил го, Кулиджан и Куриджан го вързали. Седнал Гариб на царския трон и наредил на Раадшах:
— Сега съди баща си!
— Заблуден старец! — викнал синът. — Приеми исляма, за да се спасиш от мъката на ада и от гнева на Всемогъщия!
— Само с вярата си ще умра! — казал царят.
Гариб измъкнал поразяващия меч, ударил го и той рухнал, разсечен на две. Гариб наредил да вържат едната половина на десния створ на градските порти, а другата — на левия, а Раадшах да облече царското наметало. Той седнал на царския трон, Гариб застанал от дясната му страна и наредил на Джамаркан и Саадан:
— Който влезе тук, вържете го и не допускайте да избяга!
Първенците започнали да пристигат в двореца — всеки по службата си. Първият, който дошъл, видял цар Турканан закован на две парчета и се ужасил. Спуснал се Кулиджан, хванал го за полите, завързал го, повлякъл го в двореца и го оставил там. И още не било съмнало, когато триста и петдесет първенци били вързани и изправени пред Гариб.
— Хора, видяхте царя окован на портите на двореца! — викнал той. — Сторих това с помощта на Аллах! И който не ми се подчини, ще направя същото с него! Аз съм Гариб, царят на Ирак! Раадшах прие вярата на исляма и стана ваш повелител! Приемете исляма, за да се спасите.
Произнесли всички заклинанието за приемането на правата вяра и така влезли в редиците на ощастливените хора. Наредил Гариб да ги освободят и рекъл:
— Идете при племената си и им предложете исляма! Който приеме, ще го оставя жив, който откаже — ще го погубя…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че първенците се разотишли, събрали всички, които се намирали под тяхна власт, и им предложили да приемат исляма. Повечето го приели, малка част отказали и били погубени.
Гариб останал в индийския град Кашмир четирийсет дни, изгорил храмовете и олтарите на огъня, построил на тяхно място джамии и минарета. После се върнал в Оман, откъдето потеглил към Куфа. Там наредил да му доведат брат му Аджиб и заповядал да го заковат върху портите на града, а после — да го замерват със стрели. Влязъл в двореца, седнал на трона и до мръкване раздавал правосъдие. Вечерта посетил харема си. Сутринта узаконил и женитбата си с Махдия. Заклали три хиляди овце, две хиляди крави, хиляда кози, петстотин камили, четирийсет хиляди кокошки, безброй гъски и петстотин коня. Такава сватба дотогава ислямът не бил виждал!
Останал Гариб с Махдия в Куфа десет дни, после оставил чичо си да раздава справедливост, а сам, заедно с дружината си и с харема си, тръгнал с дарове към град Бабел. Дарил този град на брат си Сухейм ал-Лейл, направил го негов султан и останал негов гост. После пак потеглили за крепостта на Саадан Гула. Починали там пет дни и той наредил на двата джина:
— Идете в Асбанир ал-Мадаин, влезте в двореца на Хосроя и разберете как е Фахр Тадж!
Литнали те и видели под себе си огромна войска. Спуснали се, завъртели се около нея и видели, че са перси. Запитали един що за войска е това, и той рекъл:
— Отиваме към Гариб! Ще избием и него, и всички с него!
Двата джина отишли към шатрата на царя, който се казвал Рустум. Изчакали персите да си легнат. Заспал и Рустум. Те го грабнали заедно с паланкина, полетели и още преди да се съмне, успели да се върнат при цар Гариб.
— Кой е този? — запитал той.
— Един от персийските царе! — отговорили джиновете. — Предвожда голяма войска! Идвал да погуби тебе и племето ти!