— Измъкнете мечовете и застанете при главата на този персиец! — наредил Гариб на юнаците си.
Събудил се Рустум, отворил очи и видял над главата си навес от мечове. Затворил пак очи и възкликнал:
— Ама че противен сън!
Кулиджан го боцнал с острието на меча си, той скочил, седнал и запитал:
— Къде съм?
— Ти си пред цар Гариб, зетя на персийски цар! — казал маридът. — Как се казваш и накъде си тръгнал?
Щом чул името на Гариб, Рустум си помислил: „Сънувам ли, или виждам наяве?“ А двата джина се навели над него, озъбили му се и викнали:
— Абе ти няма ли да целунеш земята пред цар Гариб?
Уплашил се той, разбрал, че не сънува, целунал земята и рекъл:
— Огънят да ти продължи живота, царю!
— Персийско куче! — креснал Гариб. — Огънят не е божество! Той носи повече вреди, отколкото ползи, и е полезен тогава, когато човек готви ястия! Истинският бог е Аллах, който те е създал и ти е дал този образ!
— А какво трябва да направя, за да приема вярата ви?
— Кажи: „Няма бог освен Аллах и Ибрахим Халил е пратеник на Аллах!“
Произнесъл персиецът заклинанието и станал един от ощастливените с праведна вяра. После заговорил:
— Господарю, твоят тъст цар Сабур иска да те погуби! Той ме изпрати начело на сто хиляди войници и ми нареди жив човек между вас да не оставя!
— Значи това е наградата му, че спасих дъщеря му от беда! — възкликнал Гариб. — А ти как се казваш?
— Рустум, царски първенец!
— Слушай, Рустум, кажи ми как е царкинята Фахр Тадж?
И Рустум заразказвал:
— Господарю, когато ти тръгна срещу брат си, при цар Сабур, твоя тъст, дойде една неволница и го запита: „Господарю, ти ли разреши на Гариб да влиза при дъщеря ти Фахр Тадж?“ „Не, кълна се в огъня!“, отговори той. Измъкна меча си, влезе в стаята на дъщеря си и кресна: „Развратнице, как така си позволила на този бедуин да влиза при тебе, без да е платил откуп или да е правил сватба?“ „Но нали ти му разреши, татко!“ каза тя. Той понечи да я посече, но скочи майка й, замоли се: „Не я убивай, царю, така позорът ще падне върху нас! Затвори я някъде, та да умре сама!“ Тогава той извика дванайсет стражи и им нареди: „Махнете я! Хвърлете я в река Джейхун и не казвайте никому!“ Те направиха каквото им нареди. Свърши се времето й, изчезна споменът за нея…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТИ СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разказват, царю честити, че душата на Гариб се свила и той викнал:
— Кълна се в Ибрахим Халил! Още сега ще отида при цар Сабур и ще го погубя, градовете му ще разруша! — и се обърнал към Рустум: — Ти колко войници имаш?
— Двеста хиляди персийски конници!
— Вземи десет хиляди от моите, иди при своя народ и го вдигни на битка! Аз тръгвам след тебе!
Тръгнал Рустум с десет хиляди конници от мюсюлманските войници към дружината си. Стигнали около полунощ, обкръжили я, спуснали се срещу нея. Стреснали се персите от сън, завъртели се мечове, затъркаляли се глави. На разсъмване от тях били останали само убити, ранени и избягали. Настигнал ги Гариб. Огледал той какво бил сторил Рустум, останал доволен и казал:
— Рустум, ти разби персите, цялата плячка е твоя!
Рустум целунал ръка на царя. Починали си там един ден и после се запътили да търсят царя на персите. Но победените ги били изпреварили — стигнали при цар Сабур и му се оплакали.
— Кой ви разби? — запитал царят. — Кой ви разпръсна?
— Бе предводителят на твоята войска Рустум, защото е приел исляма!
Царят блъснал короната си на земята и викнал:
— Значи вече за пукната пара не струвам!
Но на сутринта видели, че облак прах покрива земята.
— Господарю, идва цар Гариб! — съобщили съгледвачите.
Сабур наредил да разпънат шатрите му пред града. Гариб разпънал своите срещу персийските и всички се прибрали. Така изчакали утрото. И когато изгряло слънцето, се метнали на конете и размахали копия — всеки воин напирал с нетърпение да прободе врага.
Смесили се араби и перси, кръв се поляла като река. Викнал Гариб, измъкнал се в предната редица, измъкнал поразяващия си меч, втурнал се, стигнал до знаменосеца им, ударил го по главата и той паднал на земята. Когато видели, че знамето им е отнето, персите хукнали да бягат към градските порти, тълпата се струпала пред тях, много хора били премазани. Не могла защитата да затвори портите, мюсюлманските юнаци се втурнали в града, кръв на потоци се поляла из улиците. Персите хвърлили оръжия и ризници и замолили за милост. Победителите ги повели към шатрите като овце на пазар. А Гариб вече се бил измил от кръвта, облякъл тържествени дрехи, седнал на трона и наредил да му доведат персийския цар. Изправили цар Сабур пред него и той му креснал: