— Персийско куче! Защо постъпи така с дъщеря си? Защо си решил, че не съм достоен да бъда неин господар?
— Царю! — отговорил Сабур. — Прости ми! Сам съжалих за това! Опълчих ти се, защото ме беше страх от тебе!
Тогава Гариб наредил да го проснат на земята и да го набият. Били го, докато престанал да охка, и го захвърлили при останалите пленници. Гариб събрал персите и им предложил да приемат исляма. Сто и двайсет хиляди го приели, останалите предпочели да сложат глава под меча. Гариб влязъл в Асбанир ал-Мадаин, седнал на трона на цар Сабур, разделил между всички плячката, дал дарове и на персите.
Тогава майката на Фахр Тадж обявила траур. Изпълнил се дворецът с плач и стенания. Гариб влязъл при нея и запитал:
— Какво се е случило?
— Господарю! — отговорила майката. — Ако дъщеря ми беше жива, как щеше да се радва, че си се завърнал!
Заплакал Гариб и се разпоредил пак да му доведат Сабур.
— Персийско куче! Кажи какво направи с дъщеря си!
— Предадох я на двама стражници — отговорил Сабур. — Наредих им да я удавят в река Джейхун!
Гариб извикал посочените мъже и запитал:
— Истината ли казва Сабур?
— Да! — отговорили те. — Но ние, царю, не я удавихме! Смилихме се, оставихме я край Джейхун и й казахме: „Бягай! Не се връщай, защото баща ти ще убие и тебе, и нас!“…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Гариб извикал гадатели и им заръчал:
— Гледайте ми на пясък! Вижте жива ли е, здрава ли е Фахр Тадж!
— Царю на времената! — рекли му. — Виждаме, че царкинята е жива и е родила мъжко чедо! Живее у племе на джинове! Но ти няма да я видиш в течение на двайсет години!
Веднъж Гариб, както си седял в двореца, видял облак прах да се надига. Казали му, че това е Уарадшах, господарят на Шираз, който идвал да се бие с него.
Двата марида целунали ръцете на Гариб и го замолили:
— Господарю! Нека ние се бием с тази войска. Остави я на нашата грижа!
— Тъй да бъде! Правете с тях каквото искате! — наредил Гариб.
Полетели джиновете, извадили два меча и нападнали нападателите си. Отдалеч се виждало само как два меча блестят и секат мъжете като снопи по жътва. Неверниците изоставили шатрите си и се разбягали. Два дни ги преследвали маридите, много души отнели, после се върнали при Гариб, той им благодарил и рекъл:
— Плячката от врага си е само ваша!
Те събрали всичко и доволни го отнесли в родината си.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че разбитите неверници бягали до Шираз. Градът обявил траур.
А цар Уарадшах имал брат на име Сиран. Нямало по-голям вълшебник от него. Той живеел отделно в някаква крепост на половин ден път от Шираз. Разгромените войници влезли при него, разказали му какво е станало и как два марида отвлекли брат му Уарадшах. Причерняло пред очите на Сиран и той възкликнал:
— Кълна се във вярата си, ще унищожа Гариб и хората му, няма да оставя и жив човек, който да разнесе вест за тях! — със заклинания призовал той цар Ахмар, от страната на джиновете, да се яви пред него и му рекъл: — Иди с дружината си и унищожи Гариб!
Полетял джинът и стигнал до цар Гариб. А той, щом зърнал неверниците, измъкнал поразяващия меч и го размахал, същото направили Кулиджан и Куриджан. Така избили петстотин и трийсет от воините на Ахмар, него самия жестоко наранили и той избягал, стигнал до крепостта на Сиран магьосника и му рекъл:
— Мъдрецо! Гариб носи омагьосания меч на Яфет бен Нух! С него са два марида от планината Каф, дадени му от цар Мараш! Той е убил Буркан, който избягал от него в планината Каф, убил е и цар Азрак, пък и колко още джинове е пратил на онзи свят!
— Махай се! — викнал магьосникът.