Той произнесъл заклинания и пред него се появил марид на име Заазия, дал му задушаващо омайно биле и му наредил:
— Иди в двореца на Гариб! Бъди в образа на птичка, изчакай той да заспи, пъхни билето в носа му и ми го доведи!
Маридът се промъкнал в двореца на Гариб в образа на птичка, изчакал да се мръкне и всички да се приберат. Заспал и Гариб. Джинът измъкнал омайното биле, напъхал го в носа му, увил го в чаршафа, полетял като буен вятър и още преди полунощ го отнесъл в крепостта на магьосника. Сиран понечил да го посече, докато бил упоен, но един от хората му го посъветвал:
— Мъдрецо! Ако го убиеш, джиновете ще дойдат и ще разрушат селищата ни! Цар Мараш е негов приятел — ще ни нападне с всичките си ифрити! Хвърли го в река Джейхун! Той е упоен! И никой нищо няма да разбере за него!
Сиран наредил на марида да хвърли Гариб в Джейхун. Маридът отнесъл Гариб, но му домиляло за него, събрал сал, вързал го за него и го пуснал по течението. Понесла го реката.
А неговите хора на сутринта не открили царя си. Само в постелята му била броеницата му. Претърсили всичко и привечер се събрали и заплакали. Народът се облякъл в черно.
А Гариб плувал самотен върху сала по течението на реката цели пет дни. То го довело до Солено море, вълните го заобръщали, докато омайното биле изпаднало от носа му. Отворил очи и видял, че е посред морето и че вълните си играят с него. Забелязал кораб. Замахал към него, там го забелязали и го качили. Донесли вода и храна, той дошъл на себе си и запитал:
— Хора, вие от кое племе сте? Каква ви е вярата?
— Ние сме от Карадж! — отговорили те. — Кланяме се на идол на име Минкаш!
— Горко ви заради този идол! — креснал Гариб. — Трябва да се кланяте на Аллах!
Спуснали се пътниците, заудряли го и го заподхвърляли един на друг. Четирийсет души го съборили, нахвърлили се върху му, вързали го и си рекли:
— Ще го убием, когато стигнем на наша земя! Но първо ще го покажем на царя!
Пътували, що пътували и стигнали до град Карадж…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ДЕВЕТДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че град Карадж бил построен от великана Синан. При всяка врата той бил поставил меден човек да я пази. Щом в града влизал чужд човек, този страж свирел с тръба, чували го в целия град, хващали го и ако не приемел вярата им, го убивали. Когато вкарали Гариб, този страж затръбил така силно, че смразил сърцето на царя. Скочил той, затичал се към своя идол и видял, че от устата, очите и носа му излизат огън и дим, защото дявол стоял във вътрешността му и говорел:
— Царю! Заловили са едного, на име Гариб, той е цар на Ирак! Той нарежда на хората да изоставят вярата си и да се кланят на неговия бог! Не го оставяй жив!
Въвели хората Гариб, изправили го пред царя и рекли:
— Царю, този момък е корабокрушенец. Спасихме го, а той ни рече, че не вярва на нашите богове!
— Отведете го в дома на Великия идол и го заколете, принесете го жертва! — разпоредил се царят.
— Царю! — намесил се везирът. — Ако го заколим, той ще умре начаса! По-добре ще е да го затворим, да натрупаме клада с дърва и да го изгорим върху нея!
Насъбрали дърва, запалили кладата и станала голяма жарава. Царят наредил да доведат Гариб. Отишли стражите, но не го открили. Върнали се и съобщили на царя, че е избягал.
— Как така е избягал! — възкликнал той.
— Намерихме веригите и оковите захвърлени, а вратите — затворени!
— Че той в небесата ли отлетя, или в земята потъна?
— Не знаем, царю!
— Ще отида при моя бог и ще го запитам!
Затичал се при идола си, но не го намерил.
— Везире, къде е моето божество! — запитал той. — Къде е пленникът? Ако ти не бе ме посъветвал да го изгорим, щяхме да го заколим! Той е откраднал идола ми и е избягал!
Измъкнал меча си и отсякъл главата на везира.
А за изчезването на Гариб си имало причина. Когато го затворили, той приседнал до кубето, където бил идолът, и започнал да призовава Аллах да го спаси. Чул го маридът, който пазел идола, изплашило му се сърцето и рекъл:
— Кой ще е този, който ме вижда, без аз да го виждам? — застанал пред Гариб и запитал: — Господарю, какво трябва да направя, за да приема твоята вяра?
— Кажи: „Няма бог освен Аллах и Ибрахим, възлюбления на Аллах!“
Маридът, който се казвал Зилзал бен Музалзил и бил син на един от царете на джиновете, произнесъл заклинанието и станал правоверен. После освободил Гариб от веригите, понесъл идола, качил пленника на гърба си и полетял.