— Какво се е случило? — запитала тя.
— Пленникът счупи твоя идол и уби стражите ти! — отговорили изплашените стражи.
— Значи тези идоли за нищо не струват! — възкликнала тя.
Тръгнала начело на хиляда юнаци към храма на идола. Гариб вече бил избягал навън с меч в ръка, изправил се срещу тях и започнал да избива войниците. Видяла тя какъв юнак е, и си рекла: „Нямам нужда от никакви идоли! Искам само този Гариб да ми стане съпруг!“
Произнесла заклинание, замръзнали ръцете му, сковали се краката му, мечът паднал на земята. Вързали го. Джаншах седнала на трона си и му викнала:
— Арабско куче! Как смееш да чупиш идола ми и да избиваш хората ми!
— Нещастнице, нали ако той бе бог, нямаше да се остави да го строша! — отговорил Гариб.
Взела тя тогава вода, произнесла заклинания над нея, напръскала го и той се превърнал в маймуна. Затворила го в подземие, там го хранили и поили цели две години. Един ден наредила да го доведат. Освободила го от магията, дала му храна. Била доволна, че е жив и здрав. Но Гариб използвал случая, скочил на гърдите й, хванал я за врата, прекършил го и я стискал, докато тя престанала да диша. Намъкнал се в отворената хазна, видял там скъпоценен меч и ризница от китайска стомана, облякъл доспехи и застанал пред вратата на двореца. Дошли емирите и везирите.
— Хора! — заговорил той. — Откажете се да се кланяте на идолите! Подчинете се на всемогъщия бог!
Неверниците се нахвърлили върху него, той се изправил насреща им и развъртял меча…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че точно тогава хиляда марида начело със Зилзал бен Музалзил с хиляда блеснали меча се втурнали срещу неверниците.
— Милост, милост! — завикали жителите на града и тутакси повярвали в Онзи, който е цар над всички вери.
Поздравил Зилзал Гариб, а той запитал:
— Кой ти съобщи къде съм?
— Господарю! — отговорил маридът. — Когато те изпрати към Огнената долина, баща ми ме запря и аз живях затворен две години. После ме пусна на свобода. Поживях така година, докато се посъвзема. После го погубих и ето че оттогава управлявам! Насън те видях как се биеш с племето на Джаншах, взех тези хиляда марида и долетях!
Гариб събрал богатствата на царицата, назначил управител на града и потеглили към Асбанир ал-Мадаин и още преди полунощ стигнали там. Гариб видял, че градът е обкръжен от безброй войници. Кацнали на покрива на двореца и Гариб се провикнал:
— Каукаб ас-Сабах! Махдия!
Събудили се учудени двете жени от сън и запитали:
— Кой ни вика по това време?
— Аз съм Гариб, вашият господар!
Влязъл при тях, те се хвърлили на шията му, завикали, запели така, че чак дворецът се затресъл. Наскачали стражите по постовете си:
— Какво е станало?
— Завърнал се е цар Гариб!
Гариб излязъл от харема при сподвижниците си, те зацелували ръцете и нозете му. Седнал той на престола, събрал всички. Запитал ги и каква е тази войска около града, а те отговорили:
— От три дни е тук, царю, и джинове има там, а не знаем какво искат. Царят им се казва Мурадшах! Той води сто хиляди конници, трийсет хиляди пешаци и триста джина!
— Утре ще пратя писмо да видя какво искат! — казал Гариб.
Нека припомним, че двамата стражи, които цар Сабур бил изпратил да удавят дъщеря му Фахр Тадж, не били изпълнили заповедта му. Тръгнала тя объркана, не знаела накъде да отиде. Стигнала до долина с дървета и потоци, а посред нея — крепост с високи стени и здрави темели. Запътила се към крепостта, влязла в нея, а вътре — сто неволници. Запитали я коя е, каква е, тя отговорила:
— Аз съм дъщеря на царя на персите. Кой е стопанинът на този дворец и ваш господар?
— Салсан бен Дал! Той всеки месец наминава за една нощ!
Пет дни останала Фахр Тадж при тях, а на шестия родила мъжка рожба, хубава като месечина. Отрязали пъпа му и го нарекли Мурадшах. Започнал той да расте в майчините обятия. Скоро пристигнал цар Салсан. Посрещнали го стоте неволници, Фахр Тадж била сто и първата. Забелязал я той и запитал: