— Коя тази?
— Това е дъщерята на Сабур, царят на персите, турците и дейлемите! — отговорили неволниците, разказали му историята й, а той се смилил над нея и казал:
— Изчакай да порасне синът ти! Аз ще отида в страната на персите, ще откъсна главата на баща ти и ще сложа сина ти върху трона на персите, турците и дейлемите!
Синът й растял заедно с царските синове. Момчето се научило как се ловят зверове и кръвожадни лъвове, хранело се с тяхното месо и сърцето му станало по-твърдо от камък. Когато стигнал петнайсет години, имал душа на възрастен мъж.
— А кой е баща ми, мамо? — запитал той един ден.
— Синко, баща ти е цар Гариб, царят на Ирак, а аз съм дъщеря на царя на персите! — отговорила тя.
— Нима дядо ми е наредил да убият тебе и баща ми! — възкликнал синът. — Кълна се във възпитанието, което си ми дала, ще ида в града на баща ти, ще откъсна главата му и ще ти я поднеса на тепсия!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Мурадшах ставал все по-изкусен ездач. Заедно завардвал пътища, нападал кервани, покорил бил Шираз, Балх, Нуран, Самарканд и Ахлат, водел вече огромна войска, а каквито богатства вземал от градовете — разделял ги между хората си. При Асбанир ал-Мадаин той казал:
— Да изчакаме да се събере цялата ми войска — ще хвана дядо ми, ще го отведа при майка ми и ще му отсека главата!
Изпратил да доведат майка му. Точно тогава дошли Гариб, Зилзал и маридите, които носели богатствата и даровете и разпитвали какви са тези войски пред града.
Дошла Фахр Тадж, прегърнал я Мурадшах и казал:
— Ти стой в шатрата, пък аз ще доведа баща ти!
Когато се съмнало, Мурадшах яхнал коня си. Ударили барабаните за битка. Чул ги Гариб, метнал се на коня, изскочил и призовал хората си на бой. Излязъл напред Мурадшах в пълно въоръжение и викнал:
— Хора, нека само вашият цар излезе на бой с мене! Ако ме победи — той ще бъде владетел и на двете войски, ако го победя — ще го погубя, както съм правил с други преди него!
Втурнали се двамата един срещу друг, блъснали се копията едно в друго и се строшили. Сбили се с мечове — те се затъпили. Сближавали се и се отдалечавали. Изморили се конете, те се спешили и скочили един към друг. Втурнал се Мурадшах към Гариб, сграбчил го и го стиснал към гърдите си, понечил да го блъсне в земята, но Гариб го издърпал нагоре и го пленил.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Гариб седнал в шатрата си, наредил да му доведат Мурадшах, а той влачел вериги.
— Разбойническо куче! — викнал му Гариб. — Какво те накара да тръгнеш и с великите царе да се биеш?
— Господарю — отговорил Мурадшах, — ще извиняваш, ама трябва да ми е простено. Не от добро война водя. Тръгнал съм да отмъстя на Сабур, царя на персите, за баща ми и за майка ми, защото е искал да ги убие! Майка ми се е спасила, но не знам дали се е спасил баща ми! Баща ми се казва Гариб и е цар на Ирак, а майка ми се казва Фахр Тадж и е дъщеря на Сабур!
— За бога, наистина ти е простено! — възкликнал Гариб. — Нима ти си синът на Гариб от Фахр Тадж?
— Да! — отговорил момъкът.
— Ти си юнак и син на юнак! — възкликнал Гариб и се разпоредил: — Свалете веригите от чедото ми!
Сухейм освободил Мурадшах, царят прегърнал сина си, сложил го до себе си и запитал:
— Къде е майка ти?
— Тя е при мен в шатрата! — отговорил Мурадшах.
— Доведи я!
Метнал се Мурадшах на коня си, препуснал към шатрата си, отвел майка си при баща си, двамата се прегърнали. После Фахр Тадж и Мурадшах приели исляма, предложили го на войниците му и всички го приели. Довели и цар Сабур. Предложили му да приеме исляма, но той отказал и затова го заковали на градските порти. Сложили на Мурадшах короната на хосроите и той станал цар на перси, турци и дейлеми. И така те живели живот благодатен, докато дошъл онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва. Възвисен е онзи, чиято слава е вечна и чиято власт над всички създания е всевечна!
Приказка за Абул Хасан Гуляйджията, който станал халиф за един ден