Тя продължила:
Разправят, царю честити, че на другата сутрин Абул Хасан отишъл при приятелите си. Намерил всички по къщите им, помолил ги за помощ и казал:
— Приятели, дойде време да покажете своята дружба и щедрост! Помогнете ми с нещичко, а когато работите ми потръгнат, ще ви върна в излишък даденото и пак ще се веселим заедно! Вие знаете как държа на вас, колко пари похарчих по вас — сега е ваш ред!
Нито един от тях не му отговорил. Всички го гледали така, сякаш никога не го били срещали. Той се върнал тъжен при майка си и рекъл:
— Майко, излъгал е онзи, който е казал:
— Майко, мислех, че имам добри приятели, а те се оказаха хора, които не помнят стореното им добро!
— Синко! — отговорила майката. — Те не са твои приятели, а другари на чашата, шишето и дамаджаната!
И Абул Хасан си дал клетва повече да не другарува с никого от Багдад, а да проявява внимание към чужденците и всяка вечер да кани някой непознат, да го храни, да го пои, докато се напие, да го слага да спи, а на сутринта да го пуска да си върви, за да може вечерта да покани някой друг. И никого да не гощава два пъти, за да не се среща постоянно с едни и същи. После извадил сандъка с парите, които бил спестил от доходите от къщите и земите, и го оставил на такова място, че винаги да му е подръка. Всеки ден купувал сам всичко нужно, да не би слугата да похарчи повече, отколкото трябва, приготвял стаята, нареждал трапезата, тръгвал към градските порти и чакал да се появи някой чуждоземец. Щом видел такъв, го водел на гости, вечерял с него, пиел и се веселял, после го слагал да спи, а на сутринта му казвал: „Върви си с мир!“ Знаел разни смешни приказки, които и тухла можели да разсмеят. Никого не канел повторно, а ако срещнел чужденец, когото вече бил гощавал, минавал на другата страна на улицата, за да не го види.
Така живял Абул Хасан известно време. И ето че веднъж, както си седял пред портите на Багдад в очакване да мине някой чужденец, там се промъкнал не някой друг, а халифът Харун ар-Рашид, преоблечен в дрехи на чужденец.
Работата била там, че халифът постоянно се разхождал тайно из града, за да види как живеят поданиците му, как се държат управителите му, дали са справедливи. И ето че, когато халифът влизал в града в дрехи на мосулски търговец, Абул Хасан го забелязал и бързо тръгнал насреща му. Той замолил халифа да му дойде на гости:
— Слушай, чужденецо! Ще те приема с всякакво уважение и почит, но при едно условие: ще прекараш при мене днешната нощ, но утре ще си тръгнеш по пътя и никога повече няма да се връщаш при мен!
Дощяло му се на халифа да разбере защо този човек кани чужденците само за една нощ. Абул Хасан го въвел в богато подредената стая, пълна с китайски порцелан, копринени завивки, килими, обшити със злато молитвени килимчета и меки възглавници. Седнал халифът, Абул Хасан донесъл софрата с подредени ястия от домашни и диви гълъби и кокошки и други най-изискани яденета и закуски и седнал до госта си. Халифът се хранел с голямо желание. После Абул Хасан донесъл пресни плодове и семки, сладкиши и вино. Сложил дамаджаната пред халифа, напълнил чашата и възкликнал:
— Гостенино, тази чаша е за твое здраве! — и тъй като не можел без шега, добавил: — Искам, гостенино, да ти разкрия една тайна! Когато иска да се напие, петелът извиква своите кокошки и им говори: „От любов към вас, за ваше здраве!“ И аз ти казвам: „От любов към тебе, за твое здраве!“
— Пий, наздраве! — казал халифът и се разсмял, защото разбрал, че е гуляйджия.
Абул Хасан пак налял чашата, но видял, че халифът седи мълчаливо и не казва нито дума. Подал му я и рекъл:
— За какво си се замислил? Ти предполагаш, Господ разполага! Пийни си и ни отърви от онези, които вечно мислят и размислят, сякаш олово носят на раменете си! Забрави грижи и тревоги — те скъсяват живота! Пий и аз ще ти покажа в какво се състои щастието!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че халифът изпил чашата, Абул Хасан я напълнил отново и рекъл:
— Щастлив е онзи, който излива тази чаша в гърлото си на един дъх!