Халифът останал доволен, тъй като той пожелал да стане халиф само за да раздаде справедливост на лоши хора.
— Абул Хасан! — казал той. — Ти разсъждаваш справедливо и правосъдно! Аллах може да ти дари това, което си пожелал! Възможно е емирът на правоверните, ако узнае, че искаш да станеш халиф, за да отмъстиш за обида, и от обич към справедливостта, да те остави да го заместваш за един ден! Аз ще му съобщя за желанието ти. Макар да съм мосулски търговец, познавам халифа и даже другаруваме!
— Ти сякаш се подиграваш над слабия ми ум! — разсмял се Абул Хасан. — Дори и да кажеш на халифа всичко, той само ще се присмее на моето малоумие! Но наистина, ако той разбере за тези хора, би им дал по заслуга!
— Пази боже, да се присмивам над такъв добър човек! — казал халифът. — И той не би ти се присмял, обратно — това би го позабавлявало! Но стига сме приказвали, че нощта вече мина!
— Ти си почти заспал! — казал Абул Хасан. — Но виж, в дамаджаната е останало още малко вино! Да я опразним и после да поспим! Но преди това искам да те помоля: утре, когато излизаш преди мене, затвори вратата след себе си!
— Дай на мен, аз да налея последните чаши! — халифът взел дамаджаната, налял си, изпил чашата, после я напълнил за Абул Хасан, пуснал в нея малко омайно биле, подал му я и рекъл: — Сега и аз малко да ти прислужвам! — Абул Хасан изпил чашата. Виното и омаята се объркали в главата му, той паднал на земята и заспал като мъртвец. Масрур вече стоял до халифа, който му казал: — Мятай го на гърба си и добре запомни тази къща, за да го върнеш обратно, когато ти наредя!
Излезли, но забравили вратата отворена. Халифът вкарал Абул Хасан в двореца и наредил на робините да го облекат в неговата нощница и да го сложат в неговата постеля. После събрал всички, които били при него на служба, и им казал:
— Утре си представете, че този човек съм аз, халифът, и го обслужвайте с почитта и уважението, което оказвате на мене. Всичко, което правите, когато ставам от постелята, правете и на него, сякаш той е халифът! — после изпратил да повикат везира му Джаафар, разказал му историята с Абул Хасан и рекъл: — Утре сутринта ела както обикновено в дивана с емирите и с царските първенци! Абул Хасан ще влезе, сякаш е халиф, а вие му оказвайте такива почести, каквито на мене! Съобщи за това на емирите и везирите! Нека всеки се преструва, че той — това съм лично аз! Правете всичко, каквото ви каже, пък ако ще да пръсне богатствата на цялата държава и да опразни хазната!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че халифът извикал най-стария евнух, наредил и на него да проявява най-голяма почит към Абул Хасан, сякаш това е самият халиф, и добавил:
— Преди да го разбудите, събудете мене! Аз ще се скрия някъде, за да гледам какво ще прави!
После халифът си легнал. На сутринта евнухът го събудил. Станал той, измил си лицето и ръцете, помолил се, отишъл в стаята, където спял Абул Хасан, и се скрил в тайно ъгълче. Всички се събрали около Абул Хасан, наложниците седнали до главата му, евнусите застанали със скръстени ръце. Дали на Абул Хасан чаша с питие срещу омайно биле. Той повдигнал глава, полека-лека започнал да приотваря очи и видял, че лежи в копринена постеля, напълнена с щраусов пух, одеялото му — тъкано и обшито със златни нишки, а стаята му — сякаш е кътче от рая. Затъркал си очите, пак ги отворил и видял, че около него са се събрали неволници и наложници, в ръцете им — музикални инструменти, други черни неволници чакат неговата повеля, същото правят и евнусите. Загубил Абул Хасан ума и дума, започнал да се върти, главата му се объркала и той си помислил: „Сигурно спя! Така ще е — че какво друго може да бъде? Велики Аллах, какво е това? Какъв ти сън? Тези хора, дрехи и чалмата — всичко е халифско! И постелята е халифска! Ясно — станал съм халиф! Аз, Абул Хасан? Сигурно съм откачил! Ще ме затворят в лудницата! Ясно — всеки ден съм си повтарял, че искам да стана халиф, и ето че сега виждам такъв сън! Вчера разговарях за това с мосулския търговец и от приказките това ми се е присънило!“ Понечил отново да заспи, но главният евнух пристъпил към него и казал: