Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Накрая Абул Хасан изоставил тези мисли, седнал на трапезата и видял на нея златни тепсии с най-изискани блюда и богати гозби, а пред него — десетина неволници, коя от коя по-хубави. Заоглеждал се наляво-надясно, гледал себе си, пулел се пред нещата около себе си, сложил няколко неволници да седнат до него, а останалите стояли прави и размахвали златни ветрила. Нито една от седналите не хапвала нищо и той започнал да ги храни от ръка. Заразпитвал ги как се казват.
— Аз се казвам Даурат ал-Камр! — рекла едната.
— А аз Шамс ан-Нахар! — отговорила другата.
— Аз съм Суккария! — добавила третата.
— Малихат ал-Кад! — обадила се четвъртата.
— А аз съм Будур! — казала петата.
— Пък аз съм Насим ас-Сабах! — завършила шестата.
А халифът седял и гледал как Абул Хасан се отнася към неволниците. Когато видели, че Абул Хасан е свършил с яденето, викнали на главния евнух:
— Ей, ти, емирът на правоверните свърши с яденето!
Пристъпил главният евнух, хванал Абул Хасан за ръка, повдигнал го, сложил го да седне в креслото, донесъл тас и стомна и му измил ръцете. Една робиня държала стомната, друга носила кърпата, третата — кандилницата с алое и амбра. Завели го в друга стая и всичко в главата му се объркало — толкова била красива тя, подредена, разкрасена по стените с плетеници и постлана със скъпи копринени килими. Там той намерил много неволници, още по-красиви от онези, които бил видял, всяка държала в ръце някакъв музикален инструмент и когато той влязъл, всички като една се изправили и запели в един глас — а всяка можела с красотата си да превърне и най-вярващия в безбожник! Огледал се Абул Хасан и видял, че софрата е вече сложена, на нея — всякакви плодове, за каквито човек може да си помисли, и пречистено вино, чаши и ястия в златни съдини, украсени със скъпоценни камъни. Главният евнух наместил Абул Хасан, а той извикал неволниците, заразглеждал ги и умът му дотолкова се объркал, че сам не можел да разбере коя най-много му харесва. Започнал да си кусва от плодовете и ястията, една неволница хранел от ръка, на друга слагал право в устата.
Когато Абул Хасан свършил с яденето, въвели го в трета стая, още по-великолепна. Той все повече се чудел, особено когато и там видял неволници, още по-красиви от предишните. И в тази стая имало маса, на нея — съдини от чисто злато, пълни със сладости и прозрачни прецедени напитки.
После го въвели в четвърта стая, още по-разкошна. Слънцето вече клоняло към залез и той видял там три златни свещника, украсени със скъпоценни камъни, а в тях — камфорови свещи. И там имало неволници, всяка държала някакъв музикален инструмент и когато Абул Хасан влязъл, те се изправили, ударили по струните и запели песни. Абул Хасан видял пред себе си софра от чисто злато, басейн също от чисто злато, около него — чаши и всички пълни с прецедено вино. Зарадвал се той, развеселил се, приближил се до софрата, приседнал, като сложил неволниците около себе си, започнал да ги храни и кани и да ги разпитва как се казват.
— Аз се казвам Хабл ал-Лулу! — отговорила една от тях.
— Налей ми, Хабл ал-Лулу, чаша вино и аз ще пия за твое здраве! — възкликнал Абул Хасан.
Слушал халифът и примирал от смях. Неволницата послушно наляла чаша вино, почтително я подала на Абул Хасан, пък той й рекъл:
— Сега ще пия за твоето здраве, но искам и ти да си налееш и също да си пийнеш!
Когато Абул Хасан изпил чашата си, девойката я наляла за себе си, пила, взела уда и запяла. Абул Хасан започнал да подскача и му се струвало, че цялата стая подскача заедно с него, и не разбирал дали сънува, или всичко е наяве…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че така Абул Хасан постъпил и с втората неволница, и с третата, после — с четвъртата и с всички останали, докато не минал край всички по реда им. А халифът го гледал и се смеел, особено когато виждал как той разговаря с неволниците и разпитва всяка за името й.