— Здрасти. — Ейвъри пристъпи към Уот и се напрегна, щом видя Лида. — О, здрасти, Лида. Как прекарваш?
„Току-що прецаках нещата с момчето, което харесвам, баща ми се държи откачено и най-добрата ми приятелка ми липсва. Иначе всичко е…“
— Супер — отвърна Лида и усмивката й й се лепна като маска.
Ейвъри кимна.
— Одеве видях майка ти. Каза, че на Коледа ще ходите до Гърция. Нямах представа — добави нетактично.
„Естествено, че нямаш представа. Нали вече не си говорим“.
— Да — потвърди Лида. — Помниш ли онзи път, когато трябваше да бъдем Гърция в младежките ОН? — избъбри тя, без да е сигурна защо го казва.
— А от домашната ни баклава на всички им стана зле — добави Ейвъри.
— Това е единият начин да спечелиш. Като изпратиш всички у дома — продължи сериозно Лида, след това и двете прихнаха. За частица от секундата светът отново стана нормален.
И беше така, докато смехът им не замря и те не се погледнаха през масата и не разбраха, че нищо между тях не е наред.
Ейвъри избяга първа.
— Да отидем да потанцуваме — предложи тя на Уот и остави недокоснатото шампанско на масата.
— Както желаеш. — Уот пое ръката на Ейвъри. — Беше ми приятно, Лида.
— Чао, Лида — провикна се през рамо Ейвъри и повлече Уот през множеството.
— Чао — отвърна Лида, но те вече се бяха отдалечили.
Лида остана на масата още малко, изпи уискито със сода, а след това и шампанското, което Ейвъри беше оставила. Имаше нещо странно в този тип Уот. Нямаше му доверие. Прииска й се да разпита Ейвъри за него… но пък имаше толкова много неща, за които да говори с Ейвъри, че вече не знаеше как да започне.
Стори й се, че вижда Атлас до дансинга, където я беше оставил. Трябваше да отиде при него.
Вместо това се обърна към бара, изпънала тесните си рамене като ножове. Първо щеше да си вземе още едно питие.
ЕРИС
Ерис лежеше на леглото на Мариел на една страна. С полупритворени очи наблюдаваше Мариел на бюрото й — тя ожесточено пишеше някакво домашно. Стените бяха в бледозелено, покрити със снимки на Мариел и нейни приятели и различни постери — слънцето залязва над назъбени планини, луната блести по време на затъмнение. От слушалките на Мариел се носеше кънтри музика. Ерис не познаваше друг така запален по кънтри музиката, освен Ейвъри, а тя я беше отписала отдавна като едно от непонятните прищевки на Ейвъри. Беше странно, че най-добрата приятелка на Ерис и момичето, с което излизаше, имаха общо нещо толкова необикновено.
— Приключваш ли? — попита тя, макар да нямаше нищо против да почака. Беше й по-приятно, отколкото очакваше, да прекарва време с Мариел в тишина, докато Мариел си пише домашните. Не помнеше някога да е лежала в чуждо легло, просто да се е размотавала, без каквито и да било очаквания.
— Почти — отвърна Мариел, намръщила съсредоточено чело.
„Къде си?“, получи фликър от Каролайн.
— У Мариел — отвърна тя на глас. Каролайн познаваше Мариел и знаеше, че двете с Ерис напоследък прекарват много време заедно. — Мама — обясни тя, тъй като Мариел чу съобщението.
Другото момиче кимна и каза:
— Май отношенията ви се подобряват.
Истина беше. След обяда с бащата на Лида — след като Ерис научи, че той е и неин баща — двете с майка й бяха постигнали нещо като примирие. Отново започнаха да излизат заедно както преди: обикаляха любимите си места на горните етажи, вечеряха заедно почти всяка вечер. Беше приятно да престане да негодува срещу майка си.
— Чувала ли си се отново с биологичния си баща? — попита Мариел. — Кога ще се видите пак?
— Не знам — призна Ерис. Не бяха правили планове да се виждат отново, не бяха обсъждали никаква издръжка. Тя спомена нещо пред майка си, но Каролайн й каза да не се притеснява, защото всичко било наред. Това пък какво означаваше, питаше се Ерис и се чудеше дали двете с майка й няма да се върнат на горните етажи и да станат едно щастливо семейство с останалите от фамилия Коул.
— Сигурна съм, че ще се обади — продължи Мариел с повече увереност, отколкото чувстваше Ерис. — За него сигурно също е толкова ново, колкото и за теб.
— Благодаря — каза Ерис, доволна, че е разкрила на новата си приятелка цялата истина.