Беше дошла, за да й каже всичко, още следобеда. Отчасти имаше нужда да сподели с някого, но нямаше начин да е човек от горните етажи, защото всички познаваха Лида. Разказа на Мариел главно защото искаше тя да знае и се интересуваше от мнението й. Ерис не познаваше друг, който се отнасяше към живота по същия начин като Мариел, който мислеше като нея.
— Да не говорим повече по този въпрос — предложи Ерис и неочаквано й се прииска да се разсее с друго. — Да поговорим за теб.
— Но на мен ми е приятно да говорим за теб — засече я Мариел. Ерис се изправи и я погледна гневно, а Мариел се разсмя. — Извинявай — каза, макар да не се чувстваше гузна. — За какво искаш да говорим?
— Знам, че съм безкрайно интересна — каза тя сухо. — Сериозно. Запознахме се преди колко, месец? Все още има много неща, които не знам за теб.
— Цял месец ли мина?
Ерис я замери с възглавница, а Мариел се наведе.
— Добре, добре, какво искаш да знаеш?
— Любим цвят — каза Ерис автоматично.
— Въпрос типично в стила на Ерис — отвърна Мариел, но отговори преди да бъде замерена с нова възглавница. — Зелено! Ментовозелено, ако трябва да сме честни.
— Любим предмет в училище.
— Лесна работа. Час по дискусия.
— Сериозно? — не се сдържа Ерис. Всички отличници по дискусии бяха отвратителни, с противни униформени жилетки, и се държаха така, сякаш знаеха всичко. Мариел беше твърде готина, за да е една от тях.
— След като си толкова изненадана, значи не съм спорила достатъчно с теб — пошегува се Мариел.
— Пробвай де — усмихна се Ерис. — Какво искаш да правим днес?
— Да гледаме филм.
— И аз!
Мариел се разсмя отново. Беше завъртяла стола си към Ерис и кръстоса крака. Единият й чорап беше розов с бели точки, другият на малки оранжеви тикви.
— Едва ли ще имаме една и съща кариера. — Очите й затанцуваха. — Искам да стана политически коментатор.
— Онези, дето четат новините ли?
— Онези, които водят президентските дебати и говорят за различни проблеми и пишат статии за новините. — Мариел сведе поглед и подръпна единия ръкав на пуловера си. — Просто искам да помагам на хората да разберат какво става. Да им помогна да си съставят мнение.
— Защо не се кандидатираш? Тогава няма просто да помагаш на хората да мислят, ами наистина ще вършиш нещо — предложи Ерис. Примъкна се до края на леглото, достатъчно близо, че да докосне ръката на Мариел.
— Може би — отвърна Мариел, но го каза така, сякаш не вярваше. — Още един въпрос.
Ерис наведе глава на една страна. Не знаеше нищо за романтичната история на приятелката си; дори не знаеше дали е излизала с момчета освен с момичета.
— Била ли си влюбена някога?
— Не — отвърна бързо Мариел, прекалено бързо, помисли си Ерис. Запита се кого е обичала приятелката й и с изненада усети, че я бодна разочарование, може би дори ревност. — Ами ти? — контраатакува тя.
— И аз не съм.
Зазвуча бързо кънтри парче: гласът на момиче разказваше как ще си отмъсти на някой, който й изневерил. Мариел обърна тихо гръб на домашното и Ерис взе внимателно таблета й, прегледа мързеливо фийдовете, а сърцето й блъскаше, макар самата тя да нямаше представа защо.
В момента се провеждаше галата в университетския клуб, на километри над тях. Ейвъри й бе предложила да я покани като гостенка, но Ерис беше отказала — не беше сигурна дали ще издържи на погледите, нито на шанса да види баща си — по-точно казано човека, за когото мислеше, че й е баща. Който и да е от двамата бащи, поправи се тя, защото господин Коул също щеше да присъства.
Докато минутите отлитаха, Ерис разглеждаше снимка след снимка как наконтените й приятелки си прекарват разкошно и вече съжаляваше, че бе отказала на Ейвъри. Замисли се какво ли би облякла, ако беше там. Може би розовата рокля с вълнообразен подгъв или нещо сребърно — нали това беше темата на партито тази година? Извика поканата на лещите си. Университетски клуб ви кани на вечер под звездите, пишеше на нея със сложен курсив, анимирани звезди се сипеха в краищата на полезрението й. Тази вечер имаше комета, спомни си неочаквано тя.
— Готово — обади се Мариел и натисна копчето, за да предаде домашното. — Какво искаш да правим тази вечер?
— Вземи си палтото — засмя се Ерис. — Отиваме на приключение.
— Объркана съм — каза Мариел, докато вървяха по Джърси Хайуей на Трийсет и пета. Соларните лампи хвърляха преплитащи се кръгове златиста светлина по тротоара. Пред тях Ерис вадя внушителния военноморски музей „Интрепид“, огромен стар кораб, закотвен на река Хъдсън. В трети клас ходиха там на екскурзия. Все още помнеше как Корд се опита да предизвика двете с Ейвъри да прескочат, за да проверят дали от водата няма да им пораснат хриле като на русалки. Корд — не беше мислила за него от седмици.