Не можеше да повярва. Беше в стаята на Ейвъри Фулър, на леглото на Ейвъри Фулър, целуваше Ейвъри Фулър. Най-красивото, най-невероятното, най-интересното момиче в целия свят. От всички момчета, които можеше да има, тя, незнайно как, беше избрала него.
Плъзна ръце към ципа отзад на роклята й. Ейвъри издаде дълбок гърлен звук. Уот обърка значението и смъкна ципа до долу, а Ейвъри се дръпна, сякаш скандализирана.
Той примигна като замаян.
— Извинявай. Можем да забавим темпото — предложи той с надебелял глас.
— Не. Просто… аз… — Ейвъри си пое дълбоко дъх. — Не мога да го направя. — Щеше да се разплаче всеки момент.
Уот седна и прокара ръка през косата си.
— Обещавам ти, че няма да направя нищо, което не искаш. — Огледа се за ризата си и я облече. Чувстваше се виновен.
— Не е това… — Тя замълча, прехапа устна. — Мисля, че трябва да си тръгваш. — Говореше категорично и Уот се уплаши повече, отколкото досега.
— Добре, но… защо? — не се сдържа да попита той.
Ейвъри не отговори, дори не го погледна. Неочаквано той си спомни партито по случай рождения ден на Ерис, как си говореха, дори флиртуваха, а след това, най-неочаквано, Ейвъри пребледня и го заряза с Минг. Ами странната забележка, която изрече замечтано тази вечер, че не била получавала всичко, което иска? Дори без Надя Уот успя да свърже частите на пъзела.
— Заради друг е, нали? — Знаеше, че задава тъп въпрос, но трябваше да разбере. Ейвъри просто го погледна. Очевидно беше разстроена. — Няма значение. Забрави — подхвърли Уот и му стана неприятно, че в гласа му се прокрадна такава горчивина.
Без да каже и дума повече, той се обърна и излезе от стаята на Ейвъри, може би дори от живота й, при това завинаги.
ЛИДА
Лида се настани в ховера до Атлас. Беше станало по-късно, отколкото предполагаше, а тя беше изпила повече, отколкото възнамеряваше. Несигурността в живота й я объркваше. Това обаче нямаше значение: двамата с Атлас бяха тук, заедно, най-сетне сами. Премести се по-близо до него, твърде пияна, за да се притеснява.
Беше й писнало да чака. Желаеше го толкова силно, че не можеше да мисли разумно. Ховерът пристигна пред дома й и Лида започна да го целува.
— Лида. — Атлас се отдръпна и обхвана китките й с ръце, свали ги в скута й.
— Трябва да влезеш — настоя тя.
Той поклати глава.
— Трябва да поговорим.
Тези три думи изопнаха нервите й до крайност, а те и без това вибрираха от изпития алкохол.
— Ами говори тогава — подкани го тя.
— Много се забавлявахме заедно на галата — започна той с известно неудобство. — Тази вечер беше много красива. Но — продължи той и в това „но“ тя предусети, че сърцето й ще бъде разбито, — не мисля, че трябва да излизаме отново.
— Не искаш ли поне да спиш с мен преди да избягаш този път?
Атлас трепна.
— Извинявай. Случилото се в Катян… Трябваше да се спра, преди да стигнем толкова далече.
— След като е било чак такава грешка, защо тогава ме покани тази вечер?
— Защото си невероятна. Всяко момче, с което излезеш, ще бъде щастливец. — Погледна я в очите. — Заслужаваш някой по-добър от мен — заслужаваш истината. А истината е, че имам чувства към друга. Не би било честно към теб да оставя отношенията ни да се задълбочават, след като се чувствам по този начин.
— Добре тогава.
Атлас понечи да заобиколи, за да й отвори вратата, но тя слезе и блъсна вратата, без да му даде възможност.
— Извинявай, Лида. Надявам се да останем приятели — подхвърли той.
Тя се качи внимателно по стълбите, за да му покаже, че думите му никак не са й повлияли. Инатът и наранената гордост я караха да пристъпва с високо вдигната глава. Запита се какво би казал той, ако знаеше, че предния път, когато й бе причинил същото, тя бе изпаднала в наркозависимост и се бе озовала за два месеца в рехабилитационен център.
Трябваше да е по-разумна. Трябваше сама да се сети, че Атлас отново си играе с чувствата й, че я кани на големи събития, а след това заявява, че иска да е честен с нея. „Ще ти дам аз на теб една честност“.
В мига, в който си влезе в стаята, Лида се свлече на пода и стисна главата си с ръце. Една част от нея ненавиждаше Атлас, задето се бе отнесъл към нея по този начин. Искаше да го нарани, а също и тъпото момиче, към което той си въобразяваше, че има чувства.
Стресна се, когато разбра, че не е използвала най-добрите оръжия в арсенала си. Замърмори. Съставяше съобщение до Надя. „Ти сбърка. Атлас току-що ми каза, че е влюбен в друга. Разбери коя е, иначе си уволнена“.