След малко на лещите й заблестя неочакван отговор. „Късно. Напускам“.
Тя усети как кръвта й кипва. „Не можеш да напуснеш, не и сега“.
„Ти искаше да ме уволниш. Много е трудно човек да се съобразява с настроенията ти“.
„Ти, малка…“
„Извинявай, но приключих с всички ви“, прекъсна я Надя. След това линкът прекъсна и Надя я блокира за постоянно.
Лида нямаше представа какво има предвид хакерът като казва „всички ви“, а и не й дремеше. Чувстваше се отритната. Всичко беше срещу нея. Беше изгубила най-добрата си приятелка, след това Атлас, а сега, като капак, и Надя… господи, искаше да поговори с някого… да не говорим за откачизмите на баща й напоследък… Чувстваше се притисната в ъгъла, обзета от паника. Искаше да си го изкара на някого. Мисли, нареди си тя, но мислите не идваха. Затвори очи и си пое дълбоко и накъсано дъх.
Вече не издържаше.
Изтегли неизпратения фликър до Рос, който чакаше. „Аз съм. Какво имаш?“
ЕЙВЪРИ
Ейвъри качи крака на мекото сиво канапе в хола и въздъхна. Замахна нещастно, за да скролне хилядите канали на холоекрана. Всичките й мисли обаче бяха обсебени от Уот и изражението му, когато го изрита от стаята си.
Чувстваше се ужасно от това как бе приключила вечерта. Не бе искала да подвежда Уот. В мига, в който застана на прага й, великолепен в смокинга, тя усети вълнение. А това чувство растеше с напредването на вечерта.
Може би заради начина, по който той говореше с нея, а той говореше истински и обръщаше внимание на всичко, което бе важно за нея. Може би заради топлата му чиста миризма, която усещаше, щом отпуснеше буза на рамото му на дансинга. Може би защото нещо в живота на Ейвъри трябваше да се промени, при това драстично, ако тя искаше да преодолее Атлас, а това беше най-драстичната промяна, която бе успяла да измисли. Каквато и да беше причината, тя бе решила да последва съвета на Джес — да го направи и да приключи с тази работа. Да прави секс с Уот.
Само че когато моментът настъпи, Ейвъри се вледени. Харесваше Уот, много го харесваше, но въпреки това не можа да го направи. Знаеше, че е откачено, но винаги си беше представяла този момент с Атлас. Колкото и да се опитваше да убеди сама себе си, не можеше да понесе мисълта да бъде с друг.
Замисли се над онова, което Уот бе казал — как винаги гледала назад, докато той гледал напред. Неочаквано се замисли дали причината да се интересува толкова от миналото не е, защото е по-лесно, отколкото да мисли за бъдещето — за собственото си бъдеще. Защото бъдеще с Атлас беше невъзможно, а от друга страна бъдеще без него бе непоносимо.
Прегледа отново съобщенията си. Все още нямаше нищо от Уот. Изпрати му кратък фликър, в който се извиняваше за начина, по който бе приключила вечерта им, и му писа, че се надява да се е прибрал безпроблемно, но така и не получи отговор.
Де да можеше да поговори с Лида. Само че нямаше никаква представа дали Лида и Атлас са все още на галата, или са у Лида… Прегледа отново холоканалите, като отчаяно се опитваше да не мисли за Лида и Атлас. Най-добре беше да се съсредоточи върху по-малкото зло — как бе прецакала отношенията си с Уот.
Чу издайническото пиукане на входната врата и се изправи стреснато, пъхна немирните кичури коса зад ушите си. Родителите й се бяха прибрали преди часове и спяха в голямата спалня в дъното на коридора. Значи беше Атлас.
— Ейвъри? — Той застана на вратата. — Не знаех, че си вкъщи.
— Ти се върна — изтъкна тя като глупачка.
— Да. — Той седна на канапето до нея.
— Мислех, че си с Лида — не се сдържа тя.
— Бях, но я оставих у тях. — Замълча за кратко. — Казах й, че повече няма да се виждаме.
— Виж ти. — При тази новина Ейвъри усети неистова радост и се намрази, задето се радваше, че приятелката й страда. От една страна, знаеше, че ако не беше Атлас, Лида щеше да й се е обадила, за да й разкаже всичко и да обмислят отмъщение типично в стила на Лида.
Поседяха така известно време, и двамата загледани в холоекрана, където излъчваха нова реклама за снак с питая. Анимацинонни дракони летяха на кръгове и пърхаха с дългите си мигли.
Атлас се обърна към нея.
— Какво става с онзи Уот?
— Какво имаш предвид?
— Какво намираш в него?
— Миналата седмица каза, че бил готин! — сопна се Ейвъри. Атлас не отговори. — Не че ти влиза в работата — продължи тя с раздразнение, — но с него приключихме. Май е нощ на разделите. Сега доволен ли си?