— Няма проблем — отвърна тя, но господин Коул извади нещо от чантата си — характерната оранжева кутия за шалове на „Калвадур“. Ерис притаи дъх и развърза пищната хартиена панделка. Задействана от малки биоразградими микросензори, тя се сгъна сама във формата на пеперуда и отлетя да търси най-близкия кош за рециклиране.
Ерис ахна. В кутията имаше красив ръчно бродиран кашмирен шал, обсипан с ездачи, а по края бе обточен с флорален ръб. Беше го виждала на витрината на „Калвадур“; беше уникат и безобразно скъп. Точно такъв би си купила, когато парите не бяха проблем.
— Това е прекалено скъпо. Не мога да го приема — прошепна тя, макар да нямаше никакво намерение да го връща. Зарови лице в кашмира и вдиша дълбоко аромата му.
— Приеми го като подарък, който да компенсира седемнайсетте години без подаръци от баща ти — каза господин Коул с дрезгав глас.
Баща. За пръв път ли използваше тази дума, когато ставаше въпрос за нея? Ерис стана импулсивно, наведе се над малката масичка и го целуна леко по бузата, както правеше винаги с човека, който мислеше, че й е баща.
Той, изглежда, остана малко изненадан от тази проява на обич, но въпреки това я прие. Ерис се запита дали Лида прави подобни неща. Така или иначе, той трябваше да свикне с импулсивността й.
— Благодаря — каза тя и върза шала на голям възел на врата си, а невероятната бродерия остави да се вижда на гърба. Беше съвършеният аксесоар за тъмносинята рокля.
Пристигна сервитьорът и поръчаха вечеря. Светлините бяха приглушени, свещниците по стените се запалиха. Ерис погледна през старомодните прозорци с колони, които гледаха към Хаксли, малък закътан парк с фонтани. Каза си, че някой може да ги види заедно, както са седнали тук до прозорците. Баща й, изглежда, си помисли същото и поизмести стола си.
— И така, Ерис, разкажи ми за апартамента ви.
— Нашия апартамент ли?
— Където живеете сега с майка ти. Не е достатъчно просторен за двете ви.
— Не е голям — призна Ерис.
— На кой етаж е?
— На сто и трети.
Той пребледня.
— Господи. Не предполагах, че е толкова зле. — На Ерис не и допадна отвращението в гласа му, но предпочете да не се задълбочава. — Горката Каролайн — каза той почти на себе си.
Сервираха им ордьоврите. Баща й продължи да я разпитва: за майка й, за живота им долу, за училище, дали се е чувана с Евърет Радсън. Ерис отговори на всичките му въпроси, като се чудеше накъде бие. Може би откачената мисъл, която й беше хрумнала, не беше чак толкова откачена. Може би той наистина щеше да предложи да започнат да прекарват известно време заедно, всички, като семейство. Замисли се над тази възможност и си каза, че не е съвсем против — макар че отначало й се стори странно да признае пред всички, че е роднина на Лида. Дори обаче той да намекваше за нещо подобно, не го каза.
Най-сетне приключиха с вечерята и сервитьорът дойде, за да вдигне чиниите.
— Благодаря — обади се тя, когато баща й наведе глава, за да плати. Смъкна шала на раменете си, за да се стопли. — Ще се постарая да доведа мама следващия път. — Каза го, макар да беше изненадващо приятно да е сама с баща си цялата вечер.
— Ерис — тихо каза той. — Не съм сигурен, че ще има следващ път.
— Какво?
Той сведе поглед към покривката и тя веднага забеляза как лицето му помръкна.
— Много ми беше приятно да прекараме известно време заедно, Ерис, честна дума. Горд съм, че си станала прекрасна млада дама. Много приличаш на майка си на същата възраст. — Той стана по-строг. — Ще те излъжа обаче, ако кажа, че новината не ми подейства като шок. Не е много разумно да се виждаме, особено на обществени места.
Ерис неочаквано усети, че въздухът не й достига.
— Защо? — успя да промълви.
— Тези взаимоотношения са деликатни — заяви господин Коул. — Усложняват нещата и за мен, и за майка ти, и за теб.
— И за семейството ти — вметна Ерис, когато най-сетне разбра. — Съпругата ти, Джейми. И Лида.
Той примигна, после призна:
— Да, така е. Не искам те да разбират, по очевидни причини. Сигурен съм, че разбираш.
Ерис наистина разбираше. Двете с майка й бяха мръсната тайна, който той искаше да замете под килима.
— Сега, за финансовия въпрос — продължи той, гласът му бе като на типичен бизнесмен. — Вече обсъдих този въпрос с майка ти, въпреки че тя не ми каза колко зле са нещата при вас. — Не са чак толкова зле, искаше да каже Ерис, когато гордостта й надигна глава. На фона на всичко се справяме доста добре. — Прехвърлям огромна сума на твоя сметка, както и по сметката на майка ти, ще ви плащам и ежемесечни суми. Парите вече са депозирани, ако искаш да провериш.