— Ерис — обясни тя, когато той я погледна.
Атлас кимна.
— Покани я, ако искаш.
Но тя само поклати глава.
— И да те накарам да облечеш риза? Няма да стане.
Усети усмивката на Атлас до косата си.
— Как е Ерис покрай цялата дандания в семейството й? — попита той. Той, разбира се, бе присъствал на цирка, който се беше разиграл на рождения й ден.
— Струва ми се добре — отвърна Ейвъри, което си беше истина. Напоследък Ерис изглеждаше по-добре, беше по-свежа. — Дори е започнала да се вижда с някаква мацка от долните етажи. Нямам търпение да се запозная с нея.
— Едва ли Корд е много доволен — предположи Атлас, но Ейвъри поклати глава.
— Корд скъса с Ерис, струва ми се.
— Сериозно? Това със сигурност й е за пръв път. — На Ерис й се носеше славата, че прекъсва връзките си в мига, в който се появи някакво усложнение. Беше го направила поне с двама от приятелите на Атлас през изминалата година.
Ейвъри се завъртя на другата страна, така че лицето й беше на сантиметри от това на Атлас.
— Знаеш ли, че Ерис ме попита тази седмица защо напоследък съм толкова щастлива.
— Сериозно? Ти какво й каза?
— Че имам нов инструктор по йога — отвърна тя престорено сериозно.
— Йога ли? Това ли е кодовото ми име? — Атлас се наведе, за да я целуне, и Ейвъри притисна тялото си в неговото, отвърна на целувката му.
Лежаха доволно, дишаха спокойно, равномерно, нито един от двамата не желаеше да се размърда.
— Атлас — прошепна след малко Ейвъри, — ти кога разбра, че ме обичаш?
— Винаги съм те обичал — отвърна искрено той.
— Кога го осъзна?
Атлас поклати глава.
— Знам го открай време. Защо, ти имаше ли конкретен момент наум?
Ейвъри прехапа устна; почувства се глупаво, че е повдигнала въпроса, но Атлас я гледаше с очакване.
— Беше един ден след училище. Ти едва ли помниш… Пресякохме заедно и се наредихме на опашката за асансьора, но ти отиваше надолу, беше на тренировка по хокей, а аз се прибирах. Докато чаках, те видях през празната асансьорна шахта. Ти дори не поглеждаше към мен… — Тя се поколеба за момент, когато си припомни как светлината падаше в гръб на Атлас и го позлатяваше. — Не знам защо, но мисълта, че сме тръгнали в различни посоки, ме натъжи. Знам, че звучи глупаво — заговори тя по-бързо, — но в онзи момент си казах, че никога не искам да сме разделени.
— Не очаквах да кажеш това — призна той.
— Защо?
— Просто си мислех, че ще ми разкажеш някой важен, драматичен, епичен момент. Това обаче ми хареса.
Тя кимна и преплете пръсти с неговите. Усети новите мазоли по дланта му, точно в основата на пръстите, получени по време на трудната работа, която бе вършил през изминалата година. Прииска й се да ги целуне един по един.
— Готова ли си за сън? — попита Атлас.
— Филмът не е свършил — опита се да протестира Ейвъри, въпреки че не гледаха.
Атлас не възрази, защото знаеше какво има предвид тя. Не искаше да си ляга, защото това означаваше края на поредния ден — което означаваше, че са с един ден по-близо до връщането към действителността. Откакто родителите им ги нямаше, беше толкова забавно да са сами у дома, да не се притесняват, че ще ги хванат. Тя погледна прелестния хаос, която бе завладял апартамента им: пръснати навсякъде чинии, възглавници, изпопадали от канапето, ризата на Атлас метната в един ъгъл.
Ейвъри знаеше, че всичко това ще й липсва, когато родителите им се върнат. Опитваше се да не мисли за ситуацията им, но грозната истина бе непрекъснато с нея, надвисваше от ъгълчетата на ума й. Без значение какво правеха двамата с Атлас, връзката им беше дотук — откраднати, тайни моменти, когато е възможно. Двамата не можеха да имат живот заедно.
— Кое беше любимото ти място, на което беше тази година? — Тя се изправи и се опита да се разсее от тези потискащи мисли.
Атлас се замисли.
— Ходих на много места, Ейвс. Почти навсякъде, където предполагах, че трудно биха ме намерили. Куба, Арктика, Будапеща. Работих в една хижа в Амазония, в ранчо в Нова Зеландия. Известно време бях барман в Африка — добави и кимна към колието й.
— Много самотно ми се струва — прошепна Ейвъри.
— Така беше. Особено след като се опитвах да те забравя — призна Атлас и в гласа му долови болка, която никак не й хареса. Запита се с колко ли момичета е спал, докато се е опитвал да я забрави, след това бързо пропъди тази мисъл. Нямаше значение, вече нямаше никакво значение.
— Имаше обаче едно място, което много ми хареса. Един остров в Индонезия, за който останалата част от света почти е забравила, с невероятен бял пясък и толкова чиста вода, че можеш да видиш дъното. Градът е малък, с пъстроцветни покриви, ядат само риба и ориз и пият ром. Важното е, че са щастливи. Работих на рибарска лодка известно време.