— Тръгнала ли си вече! — прозвуча гласът на Ейвъри в ухото й по-високо от обикновено, за да надвика шума от партито. Ерис погледна часовника, оцветените в яркорозово числа долу вляво на полезрението й. Партито на Корд беше започнало преди половин час, а тя все още се изтягаше в леглото и нямаше никаква представа какво да облече.
— Очевидно. — Вече беше почти пред гардероба и се измъкваше от огромната тениска, докато подмяташе разхвърляни дрехи и възглавници. — Просто… Ох! — писна тя и се наведе да разтрие ударения пръст.
— Господи. Още си у вас — обвини я Ейвъри през смях. — Какво е станало? Пак ли си решила да проспиш следобеда?
— Обичам да карам всички да ме чакат, за да им е гот, когато ме видят — отвърна Ерис.
— Казваш всички, но имаш предвид Корд.
— Не, имам предвид всички. Най-вече теб, Ейвъри — уточни Ерис. — И да не си посмяла да се забавляваш прекалено много без мен.
— Няма, обещавам. Кликни ми, когато тръгнеш — помоли Ейвъри и затвори.
Ерис винеше баща си за тази работа. Осемнайсетият й рожден ден беше след няколко седмици, затова днес трябваше да отидат при семейния адвокат, за да започнат да изготвят документите по фонда й. Цялата работа се оказа безобразно досадна, трябваше да се подписват купища документи в присъствието на официален свидетел, да правят тестове за наркотици и ДНК. Тя дори не разбра всичко, освен че, след като подпише, един ден ще бъде богата.
Бащата на Ерис беше от семейство с пари — неговото семейство беше създало технологията за магнитно отблъскване, благодарение на която ховерите се носеха над земята. Евърет единствено бе умножил и без това огромното им богатство, като бе станал най-известният в цял свят пластичен хирург. Единствените му грешки бяха два безумно скъпи развода преди най-сетне да се запознае с майката на Ерис, когато бил на четирийсет, а тя модел на двайсет и пет. Никога не споменаваше предишните си бракове и тъй като от тях нямаше деца, Ерис не разпитваше, а и честно казано не й беше приятно да мисли по този въпрос.
Влезе в стаята-гардероб, нарисува кръг на огледалната стена и тя се превърна в тъчскрийн, който освети всичко вътре. Корд всяка година организираше това парти „Отново на училище“ и всяка година се разразяваше ожесточено съревнование за най-готиния костюм. Тя въздъхна и започна да оглежда вариантите: златна рокля с презрамки и ниска талия, наметка с качулка, обточена с изкуствена кожа, която й беше дала майка й, яркорозова рокля на пайети от миналия Хелоуийн. Нито един тоалет не й се стори подходящ.
Майната му, реши тя. Защо изобщо се чудеше кой костюм да избере? Нямаше ли да изпъкне повече, ако не беше с костюм?
— Черен топ „Алиша“ — заяви тя и гардеробът изплю избраното в ниша в края. Ерис навлече топа върху дантеления сутиен, сложи си любимите велурени панталони, които бе сигурна, че придават страхотински вид на дупето й. Сложи си сребърни маншети, вдигна ръка, за да си пусне опашката, и светлорусата й коса се отпусна по раменете й.
Тя прехапа устни, настани се пред тоалетката и отпусна ръце върху двата електропулсора на сешоара.
— Права — нареди, затвори очи и се стегна.
Първо изтръпнаха дланите й, след това ръцете и накрая скалпът, когато електричеството от машината премина през нея. Другите момичета в училище не спираха да се оплакват от сешоара, но Ерис тайно се наслаждаваше на усещането: на горещия чист начин, по който възпламеняваше нервите й, почти като болка. Когато вдигна ръка, косата й се стелеше права от двете страни на лицето. Почука на екрана на тоалетката и затвори очи, докато фин спрей грим замъгли всичко. Когато погледна отново, очната линия подчертаваше странните, неповторими кехлибарени точици по ирисите, ружът омекотяваше скулите, а пръснатите по носа лунички изпъкваха. Въпреки това нещо липсваше.
Вместо да чака да се сети, Ерис мина през тъмната спалня на родителите си и влезе в гардеробната на майка си. Протегна ръка към сейфа с бижута и набра кода, който знаеше още от десетгодишна. Сгушени вътре до богата колекция скъпоценни камъни и огърлица от едри черни перли бяха поставени обиците на майка й от цветно стъкло. Беше рядко стъкло, демодирано, неустойчиво, обаче истинско, което можеше да се счупи.
Обиците бяха безобразно скъпи, ръчно изработени от витражите на стара църква. Бащата на Ерис ги беше купил на търг за двайсетата годишнина от сватбата им. Ерис не обърна внимание на чувството за вина, което я бодна, посегна и сложи нежните капчици на ушите си.
Беше почти на вратата, когато баща й се провикна от хола: