— Аз така и не разбирам как си разбрала, че съм Надя — настоя той.
Червената уста на Лида се разкриви в усмивка и Уот разбра, че без да иска, неволно си е признал.
— За така наречен „експерт по информационни услуги“ не си много внимателен. Ти казваш „Както желаеш“ — тя вдигна ръце, за да покаже кавички, — непрекъснато, във всичките си съобщения, а също и в обикновен разговор, на галата. Просто ми отне известно време, за да навържа нещата.
Той не можеше да повярва, че е бил толкова тъп. „Ако не ме изключваше, когато си с Ейвъри, щях да те предупредя за тази работа“, напомни му Надя.
— Откъде разбра къде живея? — попита Уот и не обърна внимание на Надя, която натякна „нали ти казах“.
— Не беше трудно. Ти ми каза, че учиш в гимназия „Джеферсън“. Просто пингнах училището ти и се направих на майка, която е изгубила линка на онлайн справочника. — Тръсна нетърпеливо глава. — Не всеки проблем трябва да бъде хакван. Понякога е достатъчно да поговориш с хората.
Инстинктите й не бяха лоши.
— Изглежда, не е трябвало да ме наемаш — каза той в опит да спечели малко време. „Измъкни се от това положение. Едва ли краят ще е добър“, не спираше да повтаря Надя, но Уот не слушаше.
— Ще ми се да не бях, още повече че ти си гола вода…
— Аз съм най-добрият на пазара! — заяви той наперено. — Хакнах ти всичките фликъри, открих Атлас в Амазония…
— Да не говорим, че си пълен отвратяга — продължи Лида, без да трепне. — Не мога да повярвам, че се преструваше, че ми помагаш, че ми смучкаше парите, за да можеш да преспиш с приятелката ми. — Извъртя очи. — На това му се вика изтъркано клише. Ти имаш ли представа колко момчета са се опитвали да преспят с Ейвъри? Нито един от тях не стигна доникъде. Тя е пълна моралистка.
— Мен наричаш отвратяга, а говориш по този начин за най-добрата си приятелка.
— Имам си причини — сопна се Лида и изпи уискито си на екс. Протегна чашата си за още и Уот я напълни, без да каже и дума.
— Да сме наясно, аз дори не знаех, че Ейвъри съществува, преди ти да ме наемеш. — Не беше сигурен защо се чувства длъжен да се защитава, но продължи да говори, подтикван от уискито и някакъв непримирим инстинкт. Не бе разговарял за Ейвъри с никого, още повече с човек, който я познаваше. — И да, мисля, че е красива, и се опитах да я опозная. Какво от това? Не съм направил нищо лошо.
— Опитал се бил да я опознае — изсумтя Лида. — Опитал си се да се натъпчеш в гащите й, нали?
— Поне не съм вманиачен по тип, който е влюбен в друга!
Лида присви очи и на бузите й избиха червени петна.
— Ти си жалък — сопна се тя. — И некомпетентен. Това е, което исках от теб, а ти дори не успя да се справиш. Никакъв хакер не си.
Той вече беше наясно. Трепна при мисълта за Ейвъри и Атлас заедно. Допи останалото уиски, за да прикрие обзелото го чувство на неловкост. Стаята започна да се върти.
Лида го наблюдаваше със странно пресметлив поглед.
— Скъсала е с теб, нали? — попита тихо и се присламчи по-близо до него. Уот беше объркан — но не и недоволен — от неочакваната й близост. Усети парфюма й на роза, тежък, наситен.
— Да.
— Съжалявам. Ако това може да ти послужи за утешение. И Атлас скъса с мен. Сигурна съм, че ти вече го знаеш, покрай хакерската си работа.
— Да не би да си въобразяваш, че следя какви ги вършиш, след като не ми плащаш? — озъби се саркастично Уот.
Лида се изсмя, сякаш това беше най-смешното нещо, което бе чувала. Бръкна в чантата си.
— Искаш ли едно? — попита и показа най-различни хапчета в различни форми и цветове.
Надя се раззвъня предупредително в главата на Уот.
— Не, благодаря — отвърна той. — Аз си падам по пиячката.
Нешо премина по лицето на Лида, след това изчезна.
— Разбира се. — Тя пъхна хапчетата в чантата и се наведе над атамасата, доля и на двамата. Пъхна чашата с уиски в ръката му и Уот забеляза, че няколко от перлените копченца на униформената й блуза са разкопчани. Виждаше чак до нежния бял сутиен отдолу.
— За нас — каза Лида. — И двамата отхвърлени от брата и сестрата Фулър. Ние обаче ще оцелеем, нали? Наздраве.
Държеше чашата и чакаше. Уот се чукна с нея, след това изпи уискито наведнъж. Бутилката беше почти празна.
— Благодаря. — Лида протегна ръце над главата си и се облегна на канапето, протегна се така, сякаш си беше у дома. — Приятно е, че точно сега не съм сама — прошепна тя.
Уот усети, че Надя се опитва да стигне до него. Тя може и да не беше засегната от алкохола, за разлика от него — невроните в ума му се задействаха много по-бавно от нормално и не успяваха да осмислят съобщението, което му изпращаше.