— Благодаря. — Ерис погледна Мариел в огледалото. Приятелката й се усмихваше. Ерис също се усмихна.
— Разкажи ми повече за партито — продължи Мариел. — Много се вълнувам за срещата с приятелите ти.
Ейвъри беше организирала парти тази вечер — първото истинско парти, което организираха с Атлас, откакто се беше върнал от чужбина. Щеше да е страхотно.
— Искаш ли да ти дам една от моите рокли? — чу Ерис гласа си.
Мариел не отговори. Кичурът коса запука и тя го пусна.
— Защо? Какво й е на моята? — попита Мариел.
Ерис понечи да отговори, но не можа да издаде и звук. Как да кажеш на гаджето си, че изглежда зле, че до напудрените ти съученици с марковите им дрехи и съвършен грим ще изглежда почти жалка?
При мисълта какво ще кажат за Мариел — и за нея, когато влезе заедно с Мариел — Ерис се изчерви.
— Нищо. Чудесна е — замаза тя положението. След кратко мълчание продължи да отговаря на въпросите на Мариел, сякаш нищо не се е случило. — Както и да е, Ейвъри много ще ти хареса. Тя е най-добрата ми приятелка още от детството. Двамата с брат й Атлас са организирали партито. Джес и Риша също ще са там, както и момичетата, с които играя хокей… — Не спираше да дърдори глупости и го знаеше. Мариел продължаваше да се занимава с косата й, движенията й излъчваха напрежение, гърбът й беше гордо изпънат.
— Ами Лида?
— Сигурна съм, че ще е там.
— Тя знае ли вече за баща си?
Ерис се поколеба за момент.
— Той няма да й каже.
— Какво? — Мариел остави машата и се наведе, за да погледне Ерис в очите. — Защо не ми каза по-рано? Каза, че вечерята е минала добре, нали? Как така няма да й каже? — Не криеше, че е разстроена.
Ерис си пое дълбоко дъх и й разказа всичко и за ресторанта, и за шала, и за въпросите, които господин Коул беше задавал за това как се справят двете с майка й, и как не било разумно да обявяват пред всички, че й е баща, че това ще създаде неприятности в работата му и със семейството му.
— Прехвърли ни куп пари — завърши Ерис. — Ще се преместим отново на горните етажи веднага щом намерим апартамент.
— Чакай да видим дали разбрах правилно. — Мариел беше отстъпила крачка назад и гледаше Ерис с нещо като отвращение. — Той ти плаща, за да мълчиш, че си му дъщеря, така ли?
— Това е по-грубият начин да го кажеш.
— Извинявай, но как ще го наречеш? Този човек си купува мълчанието ти с апартамент, пълен с лъскави вещи. Нима не го разбираш? Пари срещу мълчание!
— Много добре разбирам. — отвърна Ерис инатливо. — Вече съм решила. Освен това похарчих част от парите. — И посочи купчината дрехи на леглото, до една нови и скъпи.
— И не те притеснява, че баща ти иска да си мълчиш? Защото съществуването ти е неудобно за него? — повиши глас Мариел.
— Защо се разстройваш толкова? — сопна се Ерис. — Не мога да го принуждавам да прекарва време с мен, след като не иска. С парите обаче поне мога да направя нещо.
— Какво ще направиш? Да си купиш още боклуци ли? — Мариел грабна шепа колиета от тоалетката и ги пусна през пръстите си. — Това наистина ли ти носи щастие, Ерис?
— Да!
Мариел примигна, обзета от ужас. Ерис въздъхна и сниши глас.
— Нямах това предвид. Просто… не разбираш ли? С пари мога да правя разни неща, истински неща, които са от значение. Мога да помогна и на теб, и на семейството ти! — Тъй като разбра погрешно изражението на Мариел, продължи бързо: — Вие можете да се преместите на по-висок етаж. Няма да ти се налага да работиш в „Алтнитюд“ след училище, ще можеш да се съсредоточиш върху уроците, да прекарваш повече време с майка си.
— Господи, Ерис. Ти май наистина не разбираш, а? Не ти искам проклетите подаяния.
— Не са…
— Мислех, че си се променила — продължи Мариел и разочарованието в гласа й удари Ерис като кроше. — Мислех, че си различна. Само че съм грешала. Ти си същата разглезена гаднярка, която влизаше с валсова стъпка в „Алтитюд“ всеки ден и погледът ти минаваше през мен, все едно не съществувам.
— Аз ли не съм се променила? — Ерис усети, че всеки момент ще избухне. — Ти пък си същата простачка като първия ден, в който те срещнах.
— Знаеш ли какво, Ерис? Парите няма да ти решат проблемите.
— Поне ще ми помогнат да се махна от този свинарник! — изкрещя Ерис.
Веднага усети, че е прекалила.
— Аз съм расла в този свинарник — заяви студено Мариел, като натърти на всяка дума.
— Извинявай — започна Ерис, но Мариел вече отстъпваше и разстоянието между тях се увеличаваше.
— Не, Ерис. Господ ме пази да дойда на партито, където ще те изложа с рокля, която очевидно презираш. — Обърна се и излезе.