Ерис се замисли дали да не хукне след нея, но краката й не помръдваха. Имаше чувството, че нещо в нея се пръсва. Може и да беше гордостта й, помисли си; тъпата й, глупашка, инатлива гордост. Или пък беше сърцето й.
Пристъпи по-близо до огледалото, пое си накъсано дъх, опита се да се овладее. Нямаше съмнение, че изглежда великолепно в новата си червена рокля. За щастие имаше съвършения аксесоар за нея.
Върза шала, който й беше дал господин Коул, по парижката мода и тръгна към партито на Ейвъри сама.
УОТ
— Загаси — простена Уот и се превъртя.
Всичко го болеше. Гърлото му беше пресъхнало, езикът обложен, главата го цепеше повече, отколкото в деня, когато бяха инсталираш Надя. Не беше сигурен защо проклетата светлина не се гаси, но държеше очите си затворени в опит да я блокира. Прииска му се да изругае, но усилието му се стори твърде голямо.
— Уотзан — заговори в ушните му антени Надя.
— Ох! По-тихо! — намръщи се той и си затисна ушите. Преобърна се и забеляза смътно, че все още е с дрехите от снощи. Какво се беше случило?
— Пий! — нареди Надя. На масичката до леглото му бе оставена кана вода и шишенце с болкоуспокояващи. Уот успя да седне и грабна каната с две ръце.
— Леле — въздъхна и поклати глава, след като изпи почти половината. — Кое време е станало?
— Осем вечерта в събота.
— Какво? — Уот понечи да стане, но се отпусна отново, защото краката не го държаха. — Нашите…
— Мислят, че си болен. Влязох в местния медицински мейнфрейм и хакнах един медицински робот, накарах го да докладва, че си с грип. Дори осигурих почистващ робот, който да заличи следите от уискито и другите доказателства преди те да се събудят — уведоми го Надя почти гордо. — На сутринта баща Ти те пренесе в леглото. Майка ти се грижеше одеве за теб, преди да тръгне на работа. Накарах медицинския робот да й каже да ти донесе това — добави тя за водата и болкоуспокояващите.
— Благодаря — прошепна той. Държането на Надя по време на криза беше наистина впечатляващо.
— Предупредила съм те за потенциалните странични ефекти на нелегалните вещества.
— Какво? — Той отпи още глътка вода и изпъшка изтощено: — Господи! Никога не съм бил с такъв махмурлук.
— Не е махмурлук. Беше дрогиран — каза Надя. — От Лида. Какво помниш?
Лида. Беше забравил, че е идвала. Опита се да подреди събитията от предишната нощ, но всичко беше размазано. Помнеше, че беше пил с Дерик, след това дойде Лида… задаваше въпроси за Атлас… целунаха се и тя имаше вкус на уиски…
Не помнеше нищо друго.
— Какво стана? — прошепна дрезгаво той.
— Ще ти пусна записа — отвърна Надя.
И пусна записа директно на лещите, също като видео. Уот преживя отново вечерта от гледна точка на пиянското си изпълнение, видя как Лида нахлува, как му говори за Ейвъри и му предлага наркотик. Видя се как отказва — това го помнеше, — а след това тя сви рамене и започна да налива уиски и на двамата.
— Ето — обади се Надя, спря записа и увеличи ръцете на Лида, след това превъртя и пусна на забавен кадър. — Виждаш ли? Тя ти пуска нещо в чашата.
— Но защо? — извика той.
Надя продължи със записа. Уот гледаше обзет от ужас как Лида сяда в скута му и го целува. „Какъв глупак!“, помисли си. Целувката продължи по-дълго, отколкото му беше приятно да гледа.
— Можеш да продължиш напред, Надя — помоли той и тя изпълни.
След малко очите на Уот започнаха да се затварят — той предположи, че наркотикът си е свършил работата — тъкмо когато Лида се облегна назад, без да откъсва умния си поглед от него.
— Уот. — Говореше тихо, ласкаво, сладко. — Как се чувстваш?
— Супер — прошепна той.
— Да знаеш, че беше много лош. — Уот примигна и я видя, че се протяга към главата му. Реши, че си играе с косата му. Добре че записът на Надя включваше единствено аудио и видео, без докосване.
— Не — опита се да протестира Уот. Очите му се затвориха и повече не се отвориха.
— Одеве ме излъга, когато каза, че нямаш представа с кого се вижда Атлас зад гърба ми.
— Аз не…
— Не знаеш, а? — Гласът й беше мек като пухено легло. С такъв глас се говори на болно дете.
— Да. — По дяволите, помисли си той, докато слушаше, стомахът му бе свит от ужас.
— Кой е? — Сладостта в гласа й вече я нямаше, беше останало единствено нетърпение.
— Ейвъри…
— Съсредоточи се, Уот! Попитах те с кого се вижда Атлас. Забрави за Ейвъри!
— Не… Ейвъри и Атлас за заедно…
Последва дълго мълчание. Уот неочаквано се зарадва, че очите му са били затворени. Не искаше да види лицето на Лида, докато тя осмисля чутото.