— Сигурен ли си? — попита тихо тя накрая и той чу шока в гласа й. — Атлас и Ейвъри Фулър? Нали знаеш, че са брат и сестра? — Прозвуча така, сякаш си напомняше, също както беше и при него.
— Надя ги хакна! Чух ги в леглото…
Чу се шумолене, когато се разтърси шишенце с хапчета, ново шумолене, нещо се подреждаше — и после гласът на Лида прозвуча някъде отдалече, откъм вратата.
— Благодаря ти, Уот — каза тя. — Много ми помогна. Сладки сънища.
Уот чу как вратата се затваря.
След това записът свърши.
Какво направих, замисли се Уот, обзет от ужас.
— Не се обвинявай — опита се да го успокои Надя. — Тази сутрин сканирах жизнените ти показатели. Дала ти е изключително висока доза вертоломин, смесен със седатив. Това е наркотик, който премахва задръжките, известен с това, че забавя мисленето толкова много, че на хората им е трудно да лъжат!
— Споменал съм те! — добави Уот с все повече ужас.
— Да, но Надя е името, което използва пред нея. Сигурно е решила, че е просто пиянска изцепка.
— Забравяш, че Лида е напълно луда. — А сега знаеше за Ейвъри и Атлас.
Уот не можеше да обясни чувството за отговорност, което изпитваше към Ейвъри. На практика не й дължеше нищо — тя го беше изритала, за да се натиска със собствения си брат, нали така. Да, наистина неприятно и дори гадно. Спомни си колко тъжна му се стори онзи първи ден, когато се запознаха в „АРина“, когато каза замислено, че никой не опознава другите, защото всички крият по нещо голямо.
Той беше научил най-голямата й тайна и я беше поднесъл на тепсия на напълно смахнатата й бивша най-добра приятелка, която пък бе готова на всичко.
— Дали Лида вече е изтресла каквото знае пред Ейвъри и Атлас? — Уот бе обзет от паника.
— Не — увери го Надя. — Цял ден следя какво правят и по всичко личи, че Лида все още не се е задействала. Доколкото разбирам, дори не се е виждала с Ейвъри.
— Те къде са?
— Ейвъри е организирала парти — каза Надя и включи фийда на Ейвъри на лещите му. — Лида е тръгнала натам.
— Тогава и аз трябва да отида! — Уот се втурна към вратата, все още с вмирисаните и смачкани дрехи от снощи. Не беше сигурен защо, но имаше чувство, почти предчувствие, че ще се случи нещо ужасно. Всичко беше толкова заплетено и прецакано, че нямаше начин да не приключи с трагедия.
РАЙЛИН
Райлин седеше в леглото си, без да вижда нищо, и се опитваше да мисли. Стаята беше тъмна. Знаеше, че Криса се тревожи за нея, че трябва да каже нещо на сестра си, но в момента не можеше да помръдне. Мигаше в тъмнината, умът й бе водовъртеж от тъмни, завихрени мисли. Прииска й се да върне времето назад и да постъпи различно.
Някой задумка по вратата.
— Рай — провикна се Криса от коридора с разтреперан глас, — Хиръл е.
Райлин стана и прокара ръка през сплъстените си къдрици. Все още беше с роклята с циповете, която така наивно беше облякла одеве.
— Идвам. Не се притеснявай — успокои тя Криса и отиде да отвори.
Хиръл стоеше на прага, сякаш нищо между тях не се беше променило. Беше с анцуга, който беше носил, когато го арестуваха — сигурно му бяха върнали дрехите, когато го бяха освободили, което означаваше, че е дошъл право тук. Това не вещаеше нищо добро.
— Хиръл — започна тя предпазливо, без да пристъпи към него. — Много се радвам, че са те пуснали.
— Благодарение на теб, любима. — Той я огледа и й отправи странна усмивка. — Готова ли си да празнуваме?
— Влез — отвърна тя и отвори вратата докрай.
— Няма ли целувка за добре дошъл?
— Седни, Хиръл. Трябва да поговорим.
Използва същите думи, които бе казала на Корд, въпреки че този път говореше искрено. Не пропусна горчивата ирония.
Той се настани на един от пластмасовите столове и забарабани с пръсти по масата. Изглеждаше още по-мускулест, отколкото когато го бяха арестували, сякаш контурите на тялото му бяха очертани с молив. Райлин нямаше представа как е успял да наедрее в затвора.
— Все още си разстроена, че те накарах да помогнеш с гаранцията — каза той, без да откъсва очи от нея.
Това беше част от истината. Но само част.
— Да, не харесвам Ви.
— Благодарение на Ви излязох. Трябва да си му благодарна!
— Той ме накара да открадна отново!
Хиръл сви вежди.
— Ти просто не обичаш да вършиш мръсната работа. Господи, Рай, човек да си помисли, че изобщо не се радваш да ме видиш.
Тя не беше и мечтала за по-добра възможност.