— Искам да скъсаме.
Думите увиснаха между двамата. Тя се напрегна, зачака скандал, дори насилие…
Хиръл се изсмя грубо, без следа от веселост.
— Изобщо не съм изненадан, след начина, по който се държа, когато дойде в затвора. Все едно беше там по задължение. — Присви очи. — Отначало си помислих, че си просто уплашена, но след това дори не искаше да ме докоснеш. Когато те целунах за довиждане, се отдръпна.
— Ти ме заплаши!
— И се получи! И двамата знаем, че иначе нямаше да направиш нищо.
Тъй като Райлин не отговори, той се наведе напред и изръмжа:
— Заради Андъртън е, нали? Чукаш се с този изрод от горните етажи.
— Хиръл, между нас всичко свърши отдавна. И двамата го знаем — каза тя тихо.
— Мама му стара — продължи той. Беше бесен и не го криеща — Чукаш се с него.
Райлин не отговори. Нямаше доверие на себе си да излъже. Истината обаче, изглежда, беше изписана на лицето й, защото Хиръл неочаквано блъсна масата настрани и я преобърна.
— Какво правиш! — ахна Райлин.
Чашите се стовариха на пода. Хиръл беше почервенял и едва си поемаше дъх.
— Имах ти доверие, Райлин!
— Очевидно не си, иначе нямаше да ме изнудваш! — изкрещя тя.
В неочаквано настъпилата тишина на лицето на Хиръл се изписа странно спокойствие.
— Може пък сега да го направя — заяви той. — Може би сега, след като знам, че си ми изневерила, ще кажа на ченгетата всичко за теб и за кражбите ти.
— Няма — отвърна Райлин по-дръзко, отколкото се чувстваше. — Защото дори да се държиш гадно понякога, ти не си гадняр. Ти си все още човекът, в когото се влюбих, нищо че дойде време всеки да си тръгне по пътя. — Гласът й притихна и стана някак замислен. — Знам, че си казал на Ви, че ти си откраднал Стъпалцата. Благодаря ти. Благодаря ти, че си ме защитил.
Хиръл я погледна, после изсумтя:
— Отвращаваш ме!
И излезе и блъсна вратата след себе си.
— Райлин? — Криса излезе от спалнята. Беше пребледняла.
— Всичко ли чу?
— Да. Какво става?
На Райлин й се виеше свят. Не можеше да мисли. Искаше да защити Криса, да я държи настрани от всичко това, а се проваляше.
— Виж… — почна тя. — Просто… обещай да ме изслушаш преди да се разстройваш.
Пое си дълбоко дъх и разказа всичко на сестра си. Започна от първата вечер, когато бе отишла да работи у Корд, не пропусна кражбата, ареста на Хиръл и заплахата му, разказа всичко, което се беше случило оттогава. Изпусна единствено лични моменти като онзи на плажа.
Криса мълчеше и я слушаше ококорено. Изправиха масата, после събраха чашите от пода. Най-сетне, след като разказа всичко, Райлин седна и стисна главата си с ръце.
— Ти го обичаш — тихо каза Криса.
Райлин кимна, без да вдигне глава.
— Тогава иди да му кажеш!
— Не мога! Брат му ме заплаши!
— Ако той те обича, както и ти него, ще се разберете! Той няма да позволи на брат си да отиде при ченгетата. Или пък ще каже, че той ти е дал Стъпалцата. Все ще измислите нещо!
Райлин се поколеба. Беше доловила нещо в гласа на Криса. Беше надежда, глупавата, наивна, романтична надежда, че любовта може да победи всичко. Почувства се глупаво, че вярва в това, но Криса беше права.
Трябваше да опита.
— Върви горе! — нареди малката и набра скорост. — Върви да му кажеш истината, точно както ми я разказа на мен!
Райлин поклати глава.
— В момента е на парти, на хилядния етаж. Организирано е от една богаташка, Ейвъри. — Последното й желание беше да се натрапва на парти и да се стигне до скандал.
— Сериозно, Рай? Да не би някое парти да те е спирало досега?
Райлин се разсмя и поклати глава.
— За пръв път се случва да ме убеждаваш да отида на парти.
— Тогава върви!
Райлин я погледна, после кимна и се разбърза. Трябваше да се качи горе, да каже истината на Корд и да се опита да оправи онова, което бе съсипала. Може би Корд щеше да намери сили да й прости.
ЛИДА
Лида спря пред вратата и огледа партито на Ейвъри и Атлас.
Странна усмивка трепкаше на устните й. Господи, колко хубаво беше да се върнеш! Чувстваше се напълно събудена за пръв път от месеци. Всяка клетка в тялото й беше нащрек, тръпнеше от гняв и ксенперхеидрен.
Какво диво препускане бяха последните двайсет и четири часа, мислеше тя за всичко, което се бе случило — и всички тайни, които беше натрупала, които изостреният й ум преценяваше и претегляше, къташе внимателно. Ерис и баща й. Лида потръпна, щом се сети за тях, все още отвратена. Досети се, че Стъпалцата на Корд са откраднати, и каза на Брайс. Изправи се пред Уот и научи истината за Ейвъри и Атлас. Казаното от него беше ужасно и неразбираемо и я шокира толкова много, че тя млъкна, но осъзна, че колкото и гаднярско да е, е напълно смислено. То обясняваше много неща във връзка с двамата Фулър още от момента, в който Лида бе преспала с Атлас в Катян. Не, по-точно казано от мига, в който двете с Ейвъри бяха станали приятелки.