— Къде беше? — Трепна, когато чу гласа си, и заговори по-тихо. Никой, освен Лида не знаеше, че Атлас не е казал на семейството си къде е бил през всичкото това време.
— Къде ли не.
— О. — Тя не знаеше какво да каже. Трудно й беше да мисли трезво, когато той беше толкова близо. Искаше й се отново да се отпусне в прегръдката му и да го притисне толкова силно, че никога повече да не замине; да прокара ръце по раменете му и да се увери, че е истински, съвсем истински. Беше постигнала такъв напредък това лято, а ето че сега се бореше с познатата нужда да протегне ръка и да го докосне.
— Радвам се, че се върна — успя да каже.
— Така и трябва. — По лицето му се разля широка непринудена усмивка, сякаш бе най-естественото нещо на света да се появи без покана на парти, след като го е нямало десет месеца.
— Атлас… — Тя се поколеба, несигурна какво иска да каже. Толкова се беше тревожила. И за безопасността му, разбира се, но най-големият й страх беше, че той никога няма да се върне.
— Да? — подкани я тихо той.
Ейвъри пристъпи напред. Тялото й реагираше инстинктивно на близостта му, също като растение, престояло твърде дълго в тъмното и най-сетне изложено на светлина.
— Фулър! — Тай Родрик шляпна Атлас по гърба. Дойдоха и останалите хокеисти, задърпаха го, заговориха високо.
Ейвъри преглътна желанието си да протестира и отстъпи настрани. „Дръж се нормално“, напомни си тя. Над настъпилия хаос очите й срещнаха очите на Атлас и той й намигна. „После“, каза й само с устни.
Тя кимна и наруши всички обещания, които си беше дала, понесена на крилете на любовта си към него.
ЛИДА
Лида престана да стиска мраморния плот в банята на Корд и примигна към отражението си. Косата й беше вдигната на кок, украсена с пера, а черният й костюм на балерина подчертаваше най-важните места, дори създаваше илюзията за деколте. Истински, незаконно придобити пера от паун украсяваха подгъва на бухналата й пола. Тя се наведе и прокара ръка по тях. Струваха си подкупите при вноса.
Отдавна бе приела факта, че не е красавица. Имаше твърде строг вид, все остри ръбове и остри ъгли, а пък гърдите й бяха болезнено малки. Но пък имаше наситено кафявата кожа на майка си и плътните устни на баща си. В лицето й имаше нещо интересно — от него се излъчваше забележителна интелигентност, която караше хората да я заглеждат.
Пое си дълбоко дъх и се опита да пренебрегне смущението, което я заля. Струваше й се почти невъзможно, но ето че се случи — след всички тези месеци.
Атлас се беше върнал.
Неочаквано в ушните й антени зазвуча музика, веселата поппесен, по която двете с Ейвъри бяха полудели през пролетта. Рингтонът на Ейвъри, отново. Лида тръсна глава и отказа обаждането. Знаеше, че Ейвъри я търси, но все още не можеше да се изправи пред най-добрата си приятелка, не и след начина, по който я беше отсвирила одеве. Не искаше да го прави; просто беше нервна и бе заела защитна позиция заради рехабилитационния център. Не можеше ли Ейвъри да престане да настоява и да я остави на мира? Лида нямаше желание да обсъжда този въпрос.
Още по-малко сега, след като първопричината да рухне се беше появила отново, зашеметяващо готина, както винаги.
Стегни се, нареди си Лида. Пъхна замислено ръка в чантата, извади червило и си сложи, след това излезе навън с високо вдигната глава. Нямаше да позволи Атлас да й влияе. Не можеше да си го позволи, не и отново.
— Лида. — Корд пристъпи към нея, с тъмен костюм с лента през гърдите. — Отдавна не сме се виждали.
— Здрасти — отвърна тя предпазливо. Открай време се чувстваше малко несигурно в компанията на Корд. За разлика от Ейвъри и Ерис, тя не го познаваше от дете, а откакто го бе помолила за помощ, да й намери ксенперхеидрен преди няколко години, й се струваше, че той има надмощие.
— Как прекара лятото? — попита той, посегна към два атомни шота от преминаващ поднос и й подаде единия. — Наздраве — добави и надигна своя.
Лида стисна чашата бистра течност. Беше обещала на майка си да не пие тази вечер. Корд я наблюдаваше и забеляза колебанието й — той не пропускаше нищо. Изви подигравателно вежди.
След това тя чу позната вълна смях зад тях — минаваше Атлас. Защо не, помисли си неочаквано тя; един атомен нямаше да я тласне обратно към ксенперхеидрена. Вдигна шота към устните си и го изпи на екс. Течността прогори гърлото й и й стана приятно.
— Сега вече си спомних защо те харесвам — заяви Лида и остави чашката.
Корд се разсмя одобрително.
— Липсваше ми това лято, Коул. Имах нужда от другарчето си по пафкане.