— Стига. Има предостатъчно други хора, с които да се надушиш до несвяст.
— Никой не е интересен като теб — настоя Корд. — Колкото повече вземат останалите, толкова по-големи тъпанари стават.
Лида се размърда смутено при това напомняне. „Достатъчно умна и забавна съм и без ксенперхеидрен“, каза си, но думите не й прозвучаха истински както допреди няколко дни. Измърмори нещо като извинение, обърна се и потъна сред гостите на партито. Перата от бухналата поличка на балерина бяха започнали да падат и оставиха пътечка по пода.
„Ти къде си?“, пусна тя фликър на Ейвъри. Приятелката й не знаеше, че редовно е пушила с Корд — и Лида нямаше желание да й казва, — но като я видеше, щеше да се поуспокои.
— Лида?
Тя се обърна бавно в опит да се престори, че не й пука, макар да не беше така.
Атлас беше застанал в групата на старите си приятели от хокейния отбор. Тя зачака, без да помръдва, докато той прошепваше нещо на момчетата, преди да пристъпи към нея.
— Здрасти — каза простичко.
Лида кипна. Това ли беше всичко, което щеше да каже, след като за последен път се бяха видели чисто голи в джакузи на другия край на света?
— Та къде беше?
Атлас примигна.
— Попътувах една година.
— Я стига си ме баламосвал. — Тя кръстоса ръце. — Знам истината, ясно ли ти е?
— Аз не…
— Голяма гадория спретна като замина просто така. Особено след като… Знаеш. — Мислите й се стрелнаха към онази нощ, към начина, по който я беше докосвал, и снега, който падаше върху двамата и се топеше по кожата им. Усети се как пламва при този спомен.
— Фулър! — изрева Хенри Стримайър. — Започваме да играем на Завърти и целуни! Довлечи се при нас.
— Дай ми минутка. — Атлас не откъсваше очи от нейните. — Радвам се, че каза нещо, Лида. Мислих много за теб, докато ме нямаше.
— Нима? — отвърна тя предпазливо и се опита да не позволява на надеждата си да избуи.
— Дължа ти извинение.
Лида имаше чувството, че я е зашлевил.
— Не ми дължиш нищо — сряза го бързо и остро. Каква глупачка, изсъска на себе си, да си въобразява, че е липсвала на Атлас, докато той е имал чувството, че й дължи нещо. Господи, как само мразеше тази дума. Нямаше дори зрънце романтика в нея.
Спогледаха се в многозначителното мълчание.
— Искаш ли да играем на Завърти и целуни? — попита след малко той.
— Не. — Последното, което искаше, бе да седи до Атлас, все едно всичко е нормално, и да участва в игра, в която може и да се наложи да се целунат. — Отивам да намеря Ейвъри — каза тя.
— Одеве ми се стори малко пияна.
— Идвам с теб — предложи той, но тя вече се промъкваше покрай него.
— Няма нужда — отвърна бързо и тръгна към коридора. — Ще се оправя и сама.
Привличането, което изпитваше към него, бе толкова настойчиво и силно, сякаш беше в Катян, когато телата им бяха така преплетени, че той бе като част от нея. Сега обаче не го разбираше по-добре, отколкото тогава. Може би никога нямаше да го разбере.
Стомахът й внезапно се преобърна и главата й запулсира гневно. Сякаш нещо я притискаше отвътре, също както когато излизаше рязко от надрусано…
Трябваше да се махне оттук. Незабавно.
Проправи си път с лакти през разлудувалата се потна тълпа, изпълнила апартамента на Корд, лепнала механична усмивка на лицето си, и се хвърли в първия ховер, който намери.
Докато се прибере у дома, нервите й бяха изопнати до крайност. Втурна се по коридора към стаята си и отвори със замах вратата, посегна към възглавницата за ароматерапия с аромат на лавандула, зарови лице в нея и на няколко пъти си пое жадно дъх. Горещи сълзи парнаха ъгълчетата на очите й. Господи, каква глупачка беше! Не можеше да повярва, че в мига, в който бе видяла Атлас, отново се бе понесла към ръба.
Стовари се на стола пред тоалетката. Започна да сваля грима си — и да бърше сълзите — от лицето си с резки, гневни движения. Тялото й беше толкова напрегнато, че почти се тресеше.
Някой почука предпазливо на вратата.
— Лида? — Илара Коул се показа на вратата на дъщеря си. — Как мина партито?
— Нямаше нужда да ме чакаш. — Лида не се обърна, срещна погледа на майка си в огледалото. Досега Илара никога не я беше чакала да се прибере.
Майка й не обърна внимание на забележката.
— Видях някои от снимките във фийдовете — продължи очевидно в опит да се направи на весела. — Всички костюми изглеждаха фантастично. Най-вече вие двете с Ейвъри!
Лида се врътна на стола и стана, ръцете й неочаквано се свиха в юмруци.
— Започнала си да ме шпионираш, така ли? Нали каза, че тази година ще ми имаш доверие?