Отпусна се доволно в ергономичния си стол — беше го взел от офис, на който предстоеше закриване — и кликна върху екрана висока дефиниция на бюрото, което заемаше по-голямата част от стаята. Леглото му беше завряно в ъгъла, дрехите натъпкани върху ховер греди близо до тавана. Надя нямаше нужда от екрана, разбира се, тъй като можеше да проектира абсолютно всичко директно върху лещите му. Въпреки това Уот обичаше да сърфира в нета винаги, когато имаше възможност. Макар понякога да си казваше, че е откачено да замениш цялото си зрително поле с дигитален поглед.
Прегледа всички съобщения от момичета, с които се беше запознал в „Пулс“ снощи, след това затвори, без да отговори на нито едно. Вместо това се логна в H@cker Haus, любимия му черен уебсайт с постинги за поръчки в „сферата на обслужването“.
Семейството на Уот винаги се нуждаеше от пари. Бяха се преместили от Исфахад в Ню Йорк година преди той да се роди, когато Кулата била нова и целият свят бил полудял по нея: преди Шанхай, Хонконг и Сао Пауло да си построят свои мегакули от по хиляда етажа. Уот знаеше, че родителите му са емигрирали заради него, с надеждата да му осигурят по-добро бъдеще.
Не се беше получило както се бяха надявали. В Иран бащата на Уот учил в най-добрата школа по механично инженерство, а майка му се готвела за лекарка. Сега обаче Рашид ремонтираше индустриални охладители и отточни системи. Ширин бе принудена да поеме работа като болногледачка в частна болница, за да могат да запазят апартамента си. Никога не се оплакваха, но Уот знаеше, че не им е никак лесно, докато дни наред блъскат по разни машинарии и превиват гръб около капризни старци, а след това слизат, за да се грижат за семейството си. Колкото и да се стараеха, парите все не стигаха. Особено сега, когато близнаците растяха.
Затова Уот започна да спестява за колеж. За Техническия в Масачузетс. Инженерната им програма за микросистеми беше най-качествената на света — най-добрият му шанс някой ден да започне работа в един от малкото останали законни кванти, собственост на ОН и НАСА. Нямаше намерение да кандидатства в разни училища, където бе гарантирано, че ще го приемат. Родителите му се тревожеха, защото проявяваше инат и бе прекалено самоуверен, но на Уот не му пукаше: той знаеше, че ще влезе. Големият въпрос беше как ще плати за образованието си. Беше кандидатствал за стипендии и бе спечелил няколко незначителни тук-там, но никъде достатъчно, че да плати за четири години в скъп частен университет.
Затова започна да изкарва пари по различен начин: като се вреше в незаконните ниши на нета и отговаряше на обяви за евфемистично наречените поръчки „в сферата на обслужването“. С други думи, хакерска работа. Двамата с Надя фалшифицираха данни за професионален опит, променяха оценките на ученици в различни училищни системи, дори се вмъкваха във фликър акаунтите на хора, които имаха съмнения, че интимният им партньор им изневерява. Само веднъж се опитаха да хакнат банкова система и прекратиха почти незабавно, защото Надя откри вирус, който се беше насочил към тях, и се изключи на мига.
След този случай Уот се стараеше да се държи настрани от всичко прекалено незаконно, с изключение на съществуването на Надя. Въпреки това поемаше всичката работа, която можеше да свърши, депозираше повечето приходи в спестовен влог, а останалото даваше на родителите си. Те бяха наясно, че го бива в технологиите, и когато им обясняваше, че парите са от техническо обслужване онлайн, не задаваха въпроси.
Той разгледа бавно обявите за търсене в H@cker Haus и потисна една прозявка. Както обикновено, повечето бяха нелепи прищевки — или прекалено нелегални, за да ги поеме, но набеляза няколко, за да ги прегледа по-късно. Една от тях привлече погледа му, защото се търсеше информация за изчезнал човек. Обикновено тези бяха лесна работа, стига човекът да беше все още в страната; Надя отдавна беше хакнала камерите на националната система за сигурност и можеше да използва системата за лицево разпознаване, за да открива хора за броени минути. Обзет от любопитство, Уот продължи да чете с извита вежда, беше определено необичайно.
Авторът на поста искаше информация за човек, който липсваше от една година, но сега вече се бил върнал. „Държа да науча де е бил през всичкото време и защо се върна“, обясняваше човекът. Стори му се съвсем лесно.
Уот веднага написа отговор и се представи като Надя — името, което използваше за всичките си хакерски поръчки, защото що пък не? — и каза, че с удоволствие ще помогне. Отпусна се назад и забарабани с пръсти по подлакътника.