Първо се опита да ъпгрейдне защитата си. Питаше се дали Надя не знае повече, отколкото й подава като информация: за това коя е тя и защо проявява интерес към Атлас. Много важно, помисли си, всичко това няма никакво значение. Въпросната Надя едва ли живееше в Кулата и едва ли беше момиче. А пък Лида нямаше никакво намерение да се разправя с нея или него отново, след като получеше онова, което я интересуваше.
След секунда видя Атлас да излиза от съблекалнята. Беше с мека синя блуза с три копчета на врата, която подчертаваше карамелените оттенъци в косата му, все още мокра от душа. „Браво, Надя“.
— Атлас — започна тя престорено изненадано. — Какво правиш?
— Току-що приключих игра на скуош с Дейвид Йорк — усмихна й се чаровно той.
— Значи всичко си е както преди — отвърна Лида по-саркастично, отколкото възнамеряваше. Запита се какво ли мислят семейство Фулър за завръщането му, за начина, по който най-неочаквано се бе появил на партито на Корд и бе нахлул обратно в живота им, сякаш нищо не се беше случило. Но пък те бяха вманиачени на тема „какво ще си помислят другите“ и желанието да поддържат илюзията, че всичко е напълно нормално, вероятно беше тяхна идея.
— По този въпрос — въздъхна той. — Ще ми се да можех да ти обясня всичко, но е сложно.
„При теб всичко е сложно“.
— Радвам се, че се върна и че си добре.
— И аз — отвърна тихо Атлас, след това огледа клуба и сякаш забеляза суматохата за пръв път: хлапета отиваха на следобедни уроци по тенис, приятели се срещаха, за да пийнат по чаша на закритата тераса. — Извинявай, ти да не би да чакаш някого?
— Отивах към бара с пресни сокове — излъга Лида. — Искаш ли да дойдеш?
— Вие с Ейвъри продължавате ли да пиете онзи течен спанак? — прихна Атлас и поклати глава. — Ще пасувам. Не искаш ли да отскочим до грила?
— Имам малко време — отвърна небрежно Лида, сякаш се бе надявала тъкмо на това.
Насочиха се през фоайето към приятния грил на „Алтитюд“ и се настаниха на маса в задната част, близо до прозореца. Въпреки че обожаваше гледката оттук, Лида седна с гръб към нея, за да вижда целия ресторант. Обичаше да знае кой влиза и излиза.
— Не съм идвала тук от цяла вечност — призна тя, докато заемаха местата си. Неочаквано се замисли за прогимназията, преди семейството й да се запише в този клуб, когато прекарваше нощите у Ейвъри, а след това, в събота, идваше на бърз обяд тук със семейство Фулър. Двете с Ейвъри камареха в чиниите си белтък от яйца и лимонова торта и се опитваха да си пийнат тайно по някоя и друга глътка мимоза, а пък Атлас въртеше очи с досада всеки път, когато ги погледнеше, и пишеше есемеси на приятелите си.
— И аз не съм — призна Атлас, след това се разсмя. — Очевидно.
Дру, сервитьор в грила, откакто Лида се помнеше, приближи до масата им.
— Госпожице Коул. И господин Фулър! Много се радваме, че се върнахте!
— И аз се радвам — усмихна се Атлас.
— Какво да ви донеса за пиене?
— За мен бира — поръча Атлас и Дру намигна; Атлас наскоро беше навършил осемнайсет, така че бе законно да пие бира, въпреки че Дру му сервираше тайно напитки от години.
— За мен леден чай, благодаря — каза Лида.
— Сериозно? Няма ли кремообразно уиски? — пошегува се Атлас, докато Дру се отдалечаваше.
— Знаеш, че тази напитка е запазена на Андите. — Лида се стараеше да омаловажава нещата, но сърцето й тупкаше като лудо. Какви ги вършеше той? Защо го спомена?
— Благодаря, между другото, за снощи — продължи той. Лида се поколеба. — Говоря за Ейвъри — уточни той. — Оказа се права, наистина беше пияна. След играта на Завърти и целуни я заведох вкъщи.
— Да, сигурно — съгласи се Лида и прикри объркването си. Беше си го измислила, за да се измъкне от играта. Сега остана изненадана, че се е оказало истина; Ейвъри не беше от момичетата, които някой трябва да отвежда у дома. Надяваше се всичко да е наред.
— Както и да е. — Той се усмихна широко и Лида отново усети тръпката, че е в центъра на вниманието му. Беше невероятно завладяващо усещане. — Съвсем съм излязъл от релсите. Разкажи ми всичко, което пропуснах през изминалата година.
Тя разбра какво прави той. Опитваше се да отклони вниманието от себе си, от подпитвания къде е бил. Добре, тя щеше да се включи в играта.
— Сигурно вече си чул за Ерис и Корд — започна Лида и си пое дълбоко дъх, за да се успокои. Постара се да изрецитира наум кратки думи за медитация, но така и не се сети за нищо. — Разбра ли вече за Анандра?