Райлин не каза нищо, просто отиде до шкафа с продуктите за чистене и пъхна в кофата спрейове и кърпи за еднократна употреба. Когато се върна в хола, Брайс все още беше там. Беше седнал на канапето, разхлабил вратовръзката си и скръстил ръце зад главата си.
— Не искам да те спирам — заяви лениво той. — Няма да ме притесняваш, ако чистиш около мен.
Райлин стисна зъби и тръгна нагоре по стълбите, без да му обръща повече внимание.
По-късно същия следобед бе застанала пред стаята на Корд и се беше стегнала, за да влезе.
„Не е чак толкова странно — каза си. — Той е просто момче“. Въпреки че беше влизала неведнъж в стаята на Хиръл, да нахлуе в стаята на непознат й се струваше странно. Беше прекалено интимно.
Започна с леглото, смени чаршафите и бухна възглавниците, след това напръска прозорците и почисти килимите с UV. Накрая, докато минаваше с кърпа плота на тежката дървена тоалетка на Корд, се поколеба, завладяна от любопитство. Кой беше Корд Андъртън в действителност?
Импулсивно отвори най-горното чекмедже и прегледа съдържанието, колекцията мъжки неща. Някои от тях нямаше представа какви са. Баща й ги беше напуснал толкова отдавна, че Райлин помнеше единствено живота си в къща пълна с жени. Премести копчетата за ръкавели, малко шишенце одеколон, кожен портфейл с инициалите УЕА — инициалите на бащата на Корд, реши тя. Остана впечатлена, когато откри, че е пълен с нелегалните стари зелени банкноти, които все още вървяха на страхотни цени на черния пазар — и за разлика от нанодоларите, бяха напълно непроследими. Може пък да бяха останали в наследство. Ако обаче Корд плащаше на някого с тях, значи бе много по-дързък и смел, отколкото бе предполагала.
На дъното на чекмеджето откри нещо, което я накара да се закове на място — старовремска метална кутия, пълна с ръчно изработени дизайнерски наркотици. Стъпалца, така ги наричаха всички. Райлин никога не беше виждала толкова много на едно място. Вдигна капака на кутията и попадна на истинско съкровище от малки черни пликове, всеки маркиран с жълта рецепта, с едно-единствено хапче вътре.
Стъпалцата бяха безбожно скъпи, струваха повече, отколкото Райлин изкарваше за няколко седмици на работата си край железницата, тъкмо защото бяха легални наркотици: предписани от лекар след безброй мозъчни сканирания и психологически оценки. Изработваха се специално за богати клиенти, за да „облекчат стреса и да елиминират пристъпите на безпокойство“. Райлин погледна датата на първата рецепта. Точно както предполагаше — беше издадена веднага след смъртта на родителите му.
Замисли се колко е странен светът — и двамата с Корд бяха изгубили родителите си. Само че докато тя работеше на почасова надница, колкото да свързва двата края, и почти не й оставаше време да скърби за майка си, на Корд му изписваха ръчно изработени наркотици, за да се справи с мъката.
Не беше честно, помисли си с горчивина, а след това малко се засрами заради тази мисъл. Корд беше изгубил родителите си. Тъкмо тя не можеше да съди онова, което той правеше, за да си стъпи на краката.
Затвори чекмеджето с въздишка, погледна стаята за последно, готова да слезе долу. Отвори входната врата и едва не се сблъска с Корд на стълбите.
— А, здрасти — каза смутено. Не знаеше какво да му каже. Никога досега не се беше натъквала на човек, на когото е ударила шамар.
— Прибираш ли се? — Корд беше със спортен екип, сякаш току-що се връщаше от фитнеса. Можеше и да е тичал, защото по обувките му се беше набила кал, която оставяше отпечатъци по белия варовик.
— Четири часът е. — Райлин скръсти ръце на гърдите си и неочаквано се почувства смутена заради униформата, която й беше тясна на гърдите.
— Да, разбира се, не исках да кажа…
— Между другото, много благодаря за „Гъми Бъдитата“. Сестра ми се влюби в тях. — Райлин сама не знаеше защо го каза. Не й плащаха, за да стои на прага и да си приказва. Слезе още едно стъпало, за да е на нивото на Корд, и понечи да мине покрай него.
— Криса, нали? — попита Корд и Райлин толкова се смая, че не можа да каже нищо. Не можеше да повярва, че Корд помни името на сестра й.
— Да, три години по-малка е — отвърна тихо тя.
Корд кимна.
— Браво, поне двете сте заедно.
Райлин се замисли за Корд и Брайс. Запита се дали са близки.
— Извинявай — продължи след малко Корд. — Не исках да те задържам. Очевидно си тръгнала нанякъде.
— Да се видя… да видя Криса — отвърна тя и заекна. Канеше се да каже „с гаджето“, но някакъв инстинкт я спря, макар сама да не можеше да каже защо.