„Надя, коя е тази?“, попита той. Надя изтегли фийда на момичето и Уот едва не се изсмя на глас.
Това беше Ейвъри Фулър, сестрата на момчето, което трябваше да шпионира, най-добрата приятелка на Лида.
Уот наблюдаваше като омагьосан как Ейвъри вдига ръка и пуска опашката си, а русата й коса се разстила по гърба, когато тя тръсва нетърпеливо глава. Стори му се, че вижда сълзи в небесносините очи.
„Какво да й кажа?“
„Купи пакетче „М&М“ с вкус на грейпфрут, седни до нея и започни да ги ядеш“, нареди Надя.
„Сериозно ли?“ Съветът беше откачен, дори за Надя, която често предлагаше странни и почти прикрити решения за разни проблеми.
„Да съм те подвеждала някога?“
Не беше. Уот направи каквото му беше казано, купи бонбонките и се настани до Ейвъри, като нарочно се престори, че не я забелязва. Вадеше грейпфрутовите дражета и ги лапаше едно по едно.
Усети как вниманието на Ейвъри се насочи към него, чу я как прочиства гърло, усети, че мести поглед към пакетчето. Престори се, че не е забелязал. Както очакваше, след малко…
— Извинявай — прошепна тя и го докосна по рамото. — Моля те… би ли ме почерпил с едно?
Уот примигна, малко учуден, че го е заговорила, макар да очакваше да стане точно така. Тя наистина беше най-забележително красивото момиче, което бе виждал. Най-сетне се опомни, колкото да заговори.
— Моля? — Направи жест на объркване и посочи ушите си, сякаш бе слушал нещо на ушните антени, което, разбира се, не беше вярно. Поне така можеше да обясни защо просто е примигнал към нея като някой глупак.
Ейвъри повтори въпроса и Уот й подаде пликчето, като прикри усмивката си. „Благодаря, Надя“.
„Ах, ти, невернико!“
— Какво слушаш? — попита любезно Ейвъри и му върна пликчето, но той веднага разбра, че мислите й са другаде.
— Джейк Сондърс. Едва ли си го чувала.
— Не може да бъде! Харесваш кънтри? — възкликна Ейвъри.
Уот кимна, макар да не бе чувал кънтри песен през живота си.
— Какво мислиш за новия албум на Джейк? — продължи нетърпеливо Ейвъри.
— Харесва ми — отвърна предпазливо Уот и прочете почти дума по дума коментара, който момичето беше изпратило на Атлас преди няколко седмици. — Само че не е толкова добър, колкото предишните. Любимата ми песен си остава „Изгори“.
— И на мен — ахна Ейвъри, след това го изненада, като изпя тихо припева. „Няма да дойда, двамата с теб сме отдавна разделени, ако искаш изгори…“ — Гласът й беше нисък, с прелъстителна дрезгавина, която Уот не очакваше.
— „С друг“ — успя да довърши той с нея последните думи и тя се разсмя.
— Какво те води насам? — попита го след малко.
Беше зашеметяваща — и очите, и смехът, и неочакваната песен.
— Имам среща с приятели, ще играем на магьосници — обясни той.
— Беше любимата ми игра. Нали се сещаш онази част, когато стигаш до меча в камъка и трябва да го изтеглиш?
Уот понечи да излъже — Надя му беше извадила карта на „АРина“, както и описание на сцената от уебсайт на ентусиасти, — но поради незнайно каква причина той не искаше.
— Всъщност никога досега не съм бил тук — призна честно.
— Сериозно? — Ейвъри беше изненадана. — Тогава няма да ти развалям удоволствието. Но държа да ти дам един съвет. Когато алхимикът предлага отвара, вземи най-малкия бокал.
— И с негова помощ печелиш, така ли?
— А, не, всички те пращат на следващото ниво. Този просто има по-добър вкус от останалите — обясни Ейвъри съвсем сериозно и Уот се усмихна.
— Между другото, аз съм Ейвъри — добави тя със закъснение.
— Ейвъри — повтори той, сякаш не беше запознат с нейните фийдове. — Аз съм Уот.
Тя погледна отново към вратата и той разбра, че може да я загуби.
— Каква игра играеше? — полюбопитства и кимна към пистолетите на кръста й.
— На извънземни. — Тя сви рамене. — Само че ми трябваше малко въздух.
Уот кимна и последва съвета на Надя, въпреки че имаше желание да каже още нещо. Надя обаче наблюдаваше дишането и пулса на Ейвъри и изглежда, мислеше, че иска да каже още нещо, стига да има как.
— Понякога е толкова… изтощително. — Тя погледна настрани и се заигра с ръкавицата.
Уот се колебаеше. „Надя?“. Не беше свикнал момичетата да го объркват, особено суперготините. Опитът му подсказваше, че красотата и заплетените приказки често вървят ръка за ръка.
— Какво имаш предвид?
— Нямаш ли впечатление, че хората си мислят, че те познават, но не е точно така, защото не знаят най-важното за теб?