— Абсолютно — съгласи се Ерис престорено въодушевено.
Излязоха на поляната пред училището, където великолепно поддържаната зелена трева се спускаше към Мадисън Авеню.
Веднага ги заобиколи хор от гласове. Минг, Риша и Лида започнаха да спорят как да прекарат следобеда, обменяха клюки и истории от деня. Ерис стоеше край тях и остави всичко да минава покрай нея. Когато групата реши да отиде на йога, а след това да пият смутита в клуб „Алтитюд“, се остави на решението им, кимаше и се усмихваше с останалите. Имаше нужда от това време с Ейвъри и приятелите си, да прави всичко, което правят те. Искаше да се престори, че всичко е нормално, че животът й не се разпада, че все още е Ерис Дод-Радсън.
Докато вървяха покрай технологичната мрежа — границата, която заобикаляше кампуса и заради нея всички лещи, таблети и други неакадемични видове хардуер оставаха на тъмно, — Ерис побърза да извади инбокса си. Беше глупаво, знаеше го, но все се надяваше баща й да се свърже с нея. Разбираше, че той има нужда от пространство и от време… все така ли щеше да бъде отсега нататък? Ами ако никога не си проговореха отново?
Най-горното съобщение в инбокса я накара да трепне. Беше от рецепцията на клуб „Алтитюд“: уведомяваха я, че членството й е прекъснато.
Усети неочакван прилив на гняв. Майка й го беше направила — нали тя настояваше да станат членове на „Алтитюд“, тя се занимаваше с членството и със социалните ангажименти и всичко останало, което внасяше забавления и лукс в живота им. Ерис, разбира се, знаеше, че майка й не иска повече да харчи парите на Евърет; нали това беше смисълът на преместването. Какво толкова щеше да стане, ако Ерис останеше член на клуба с неговите пари?
След това се замисли над онова, което беше казала майка й — че е оставила баща й да определи накъде ще поеме връзката им, и разбра, че това е причината, поради която не иска Ерис да членува в „Алтитюд“. Така нямаше да рискува да се натъкне на Евърет там.
Наистина се случва, помисли си тя, леко зашеметена, макар да знаеше, че този момент ще настъпи. Животът й се разпадаше пред очите й, късче след позлатено късче.
Отвори уста, понечи да каже нещо, но звук не излезе. А и какво можеше да каже на приятелите си? „Извинявайте, но не мога да дойда в „Алтитюд“, защото съм бедна“ ли? Всички се качиха в асансьора до 930-ия и повлякоха безпомощната Ерис с тях. Тя продължаваше да кима, без да чува какво казват другите. Междувременно мислеше трескаво, питаше се какво да измисли, за да се измъкне. Може би, че трябва да се прави на стажантка и да отиде отново в кабинета на баща си? Че Корд я е повикал? Че родителите й са я наказали след партито в събота и са поставили монитор за местоположение на лещите й, за да знаят къде се намира във всеки момент?
Тръгнаха по засенчения от дъбове калдъръм, който водеше към клуба. Ерис усети, че й се вие свят, че диша на пресекулки. Не можеше да влезе, нямаше да изтърпи жалостта на лицето на Джефри, когато любезно, но твърдо й кажеше, че не може да я пусне вътре, нито многозначителните погледи и приглушения шепот на приятелките й, когато разберат истината. Прилоша й, когато си представи какво ще стане. Само че краката й се движеха сами, приближаваха я към срама, на лицето й трепкаше механична, немощна усмивка. Наблюдаваше как Риша и Лида се качват в асансьора, за да отидат на нивото, където се провеждат часовете по йога. Минг остана да почака Ейвъри, която пък наблюдаваше Ерис и на лицето й се беше изписало въпросително изражение…
— Не ми е добре — избъбри Ерис. — Май ще се прибирам.
— Сигурна ли си? — намръщи се Ейвъри.
Минг се изсмя с горчивина.
— Не се тревожи, Ейвс. Тя ще прави други упражнения у Корд.
При тези думи Ерис трепна. Обикновено не се оставяше на злобните забележки на Минг, но покрай всичко, което се случваше, й беше трудно да запази спокойствие. А и защо Минг наричаше Ейвъри „Ейвс“? Всички знаеха, че това е галеното име, с което Атлас се обръща към нея.
— Много си груба — заяви Ерис, като се постара да не го каже обидено. — Наистина не ми е добре.
— Спокойно, Ерис, беше шегичка. — Минг присви очи. — Изглеждаш ужасно.
— О, господи, остави ме на мира! — сопна й се Ерис, без да се опитва да бъде мила и внимателна.
Минг погледна Ейвъри, сякаш очакваше тя да се намеси, но приятелката им само въздъхна.
— Ще ви чакам горе — каза тя, без да погледне Минг, и бръкна в огромната си червена чанта. Минг отметна гневно глава и влезе в асансьора. — Ето я! — Ейвъри доволно извади сребърна медицинска палка за проследяване на състоянието.