Ерис се дръпна.
— Всичко е наред — настоя тя. Ейвъри вече размахваше палката над главата и около тялото на приятелката си също като играчка. След малко палката изпиука, тъй като бързо беше проследила всички показатели на Ерис и светлинката в края блестеше в издайническо зелено — знак за съвършено здраве.
— Сигурно си уморена. — Ейвъри говореше дразнещо спокойно. — Ела да поседиш край басейна. Може да ти направят масаж на лицето, докато сме на йога. След това ще се видим за смутита.
— Не, благодаря — отвърна напрегнато Ерис.
— Нямаше нужда да се сопваш на Минг — скара й се тихо Ейвъри. — Знам, че шегата й беше тъпа, но тя не искаше да те засегне.
Ерис поклати глава, завладяна от неочаквана горчивина и гняв. Ейвъри просто не разбираше. Тя си беше същата както винаги, все още плаваше безпроблемно над отвратителните незначителни проблеми на останалите и си живуркаше в палата на хилядния етаж, докато Ерис беше изгубила всичко. През цялото им приятелство Ерис не помнеше да е мразила Ейвъри както в този момент.
— Наистина не ми е добре — повтори тя, като натърти на всяка дума. — Прибирам се. — Забеляза, че Джефри срещна погледа й и разбра, и й се прииска да изпищи.
— Добре. Звънни ми по-късно — помоли Ейвъри, но не каза нищо повече.
Ерис обърна гръб на входа и се замисли за противното пътуване до сто и трети етаж.
Не беше стигнала и до средата на пресечката, когато всичко пред погледа й се замъгли. Тя избърса гневно сълзите, но те рукнаха, последвани от грозни хлипове, и единственото, което й остана, бе да свие в една странична уличка и да се опита да се стегне.
Коя беше тя? Не можеше да бъде Ерис Дод. Това име не й отиваше, както не й отиваше и задушният, сбутан апартамент долу, на сто и трети етаж. Кръстоса ръце на гърдите си, прегърна се нервно и си пое няколко пъти въздух, дълбоко, за да се успокои. Добре поне че алеята беше скрита от главната улица и никой от членовете на „Алтитюд“ не видя пристъпа й.
— Не съм предполагала, че си от хората, които се свиват и реват.
Ерис вдигна глава и видя Мариел, с ръка на кръста, с дънки и прилепнал топ.
— Ти да не би да ме следиш?
— Може и да не повярваш, но светът не се върти около теб. — Мариел посочи вратата зад Ерис. — Препречила си служебния вход.
Ерис отстъпи настрани, опита се да измисли нещо остроумно, но така и не успя.
— Благодаря. — Мариел пристъпи покрай нея. — Ако търсиш по-добро място, за да поплачеш за членството си, тук има един приличен килер.
— Нямаш представа какво ми е! — почти изхлипа Ерис. — Нямаш представа какво е цялото ти семейство — целият ти свят — да се разпадне.
Мариел остана на вратата, без да откъсва очи от Ерис, която се поразмърда смутено под настойчивия й поглед. След малко Мариел поклати глава и каза:
— Ти нямаш представа.
Автоматичната врата се хлопна зад нея.
След четири часа Ерис не можеше да стои повече в горната част на Кулата. Обиколи любимите си бутици, преструваше се, че мисли над рокли и чанти, които вече не можеше да си позволи. Отначало й се струваше фантастично, продавачките се втурваха да й предлагат модели само за нея, токчетата им тракаха по пода, носеха й студени чаши портокалова вода, докато тя разглеждаше моделите на личния си 3D проектор. Да, всичко беше фантастично, докато не заговореха сериозно за поръчки и Ерис трябваше да измисли някакво извинение и да избяга от магазина.
Отиде в „Хайъсинт“, любимия й плод и зеленчук за биопродукти, за да опита безплатните мостри, които изнасяха на обяд. Дори си поръча горещо лате с много пяна, за да поседи известно време на удобния стол и да разгледа списанията, качени на таблетите. Стори й се странно, че прекарва следобеда само с мислите си.
Сега обаче беше вече късно и нямаше къде да отиде.
На няколко пъти пусна фликъри на Корд, но той не отговори. Или спеше, или играеше на някоя холоигра, или пушеше с приятели. Не беше спала у тях отпреди партито; беше минало по-малко от седмица, но след всичко, което се случи, й се струваше, че е минал цял един живот.
Стана с въздишка, готова да се отправи към дома. Само като си помисли за миризмата и хлебарките и най-вече, че трябва да говори с майка си, се закова на място. Преди да реши друго, си каза, че може да отскочи до Корд.
Входната врата се отвори, когато Ерис се изправи на прага; беше одобрена за месеци в списъка му с посетители.
— Корд? — провикна се тя и пристъпи вътре. Нямаше го в хола, въпреки че видя разни неща пръснати по канапетата. Значи Брайс беше тук.
Откри Корд в стаята му, облегнат на скъпите възглавници — четеше нещо на таблета си. Странно, не го беше виждала да чете досега. По-скоро никога.