Внезапно се сети за изражението на Корд, докато гледаше старите видеозаписи. Тогава изглеждаше истински, почти млад, нямаше и следа от обичайния скептицизъм и сарказъм. А тя крадеше от наркотиците, които му бяха предписани след погребението на родителите му. Как ли щеше да реагира майка й, ако знаеше какви ги върши?
Вратата се отвори със замах.
Райлин отскочи и сви Стъпалцата гузно зад гърба си. На прага бе застанал Корд.
— Здрасти — каза той учудено. Райлин отвори уста, но не успя да изрече и дума. Знаеше, че така изглежда по-подозрително, както е застанала в средата на стаята, без почистващи препарати, несигурна какво да каже. Зяпаше глупаво Корд, опитваше се да прочете емоциите, които танцуваха като мълнии по лицето му. Ако я заловеше да краде от него, щеше да я уволни, а след това щяха да я арестуват.
Райлин направи единственото, за което се сети. Наведе се напред, все още стиснала в ръка наркотиците, и го целуна.
Усети отчаяние, паника; беше точно толкова ужасена, колкото и когато последва Хиръл в асансьорната шахта и погледна безкрайността надолу към дъното. След един безкраен момент Корд отвърна на целувката. Само че този път беше предпазлив, внимателен, много различен от когато я бе целунал миналия уикенд.
Докато се отдръпнат един от друг, Райлин успя да натъпче стъпалцата в джоба си.
Корд я наблюдаваше с любопитство. Широките му рамене буквално изсмукваха въздуха от цялата стая. Беше ли забелязал, че напрегна, готова да отрича, да бяга…
— Много ме объркваш, да знаеш. Миналата седмица ме шамароса, тази ме целуваш.
— Какво да ти кажа? — изрепчи се Райлин, но сърцето й продължаваше да препуска паникьосано. — Аз съм сложна личност.
— Очевидно. — Корд я наблюдава още дълго, след това бръкна за нещо в джоба си. — Канех се да ти дам това, между другото.
Райлин си пое рязко дъх. Беше инстантна снимка на майка й, изглежда, снимана в оранжерията на семейство Андъртън. Тя я погледна като омагьосана, докато движещата се снимка се приведе, за да помирише цъфнал амарилис с широка усмивка.
— Ти откъде… — прошепна тя и се опита да преглътне неочакваните сълзи.
— Мама я е правила. Непрекъснато снимаше — обясни той.
— Спомням си, че каза, че нямаш много снимки на майка си от едно време. Попаднах на тази… Както и да е, трябва да е у теб.
— Прекрасна е.
— Майка ми имаше купища стари файлове. Можеш да ги разгледаш, когато искаш. Кой знае, може да има още на майка ти. — Гласът му потрепваше от емоция, която тя не можа да определи.
— Благодаря ти. — Райлин замълча. Беше трогната.
И двамата останаха неподвижни, несигурни какво да кажат. Тя се усети, че гледа как бързо се вдигат и спускат гърдите на Корд, равномерните шевове по яката му и гладката му загоряла кожа отдолу. Стресна се и се овладя.
— Трябва да си тръгвам — прошепна и мина покрай него.
Корд кимна, не каза нищо. Остана да гледа след нея, докато тя трополеше надолу по стълбите и излизаше, стиснала снимката с две ръце.
— Няма да повярваш какво стана днес — заяви Райлин, когато влезе в апартамента.
— Арестували са те. Повишили са те. Хванала си ново гадже! — Криса беше застанала до кухненския плот и въртеше копчето, за да превключи от грил на варене на пара. Посегна към чекмеджето и извади няколко прекалено големи глави броколи, постави ги върху плота и ги поля с марината от мед и сирача от кутия. Парата накъдряше косата й на малки букли от двете страни на лицето й.
— Какво? Не — отвърна Райлин, твърде развълнувана, за да обърне внимание на нападката към Хиръл. Преди Криса го харесваше, но откакто миналата година той стана дилър, не криеше неодобрението си. — Погледни! — възкликна и показа снимката. През цялото пътуване до дома не бе могла да откъсне очи от нея.
Малката се обърна нетърпеливо и едва не изпусна кутията с топчета бяло саламурено сирене, която държеше.
— О, Рай! — Втурна се напред, за да погледне отблизо.
— Знам.
Двете останаха загледани в снимката за кратко. Не можеха да отместят очи.
— Толкова е… щастлива. Почти бях забравила колко беше красива преди да… — Криса подсмръкна. — Откъде я взе?
— Корд ми я даде. — В същия момент Райлин се запита как я е намерил Корд. Двете с Криса търсеха снимки на майка си вече година, но повечето бяха правени от нея, на тях двете. На малкото, които имаха, тя изглеждаше уморена или отпусната. Ето как я помнеше Райлин: засмяна и здрава, зелените й очи блестяха, лицето й грееше, озарено отвътре.