Криса се разплака. Не с тихите сълзи, които изплакаха през последните дни от болестта на майка си, когато тя страдаше в съседната стая и те не искаха да ги чуе, а разтърсващи хлипове, от които слабите й раменца се тресяха.
— Ш-ш-ш — прошепна Райлин и я прегърна. Както винаги, усети болката на Криса като своя. Винаги ставаше така, още откакто баща им ги бе изоставил, когато малката бе още бебе. По онова време майката на Райлин започна да работи непрекъснато. Дори тогава бяха двете срещу целия свят.
— Тя ми липсва толкова много… — прошепна Криса.
— Знам. И на мен.
Входната врата се отвори. Стреснатите момичета вдигнаха очи, но се оказа Хиръл.
— Здрасти, здрасти, какви ги вършите? — попита той и замълча, когато забеляза, че са разплакани. — Извинявайте. Какво е станало? Да не би някой да е умрял?
Райлин се опита да му прости грубостта.
— Всичко е наред — каза тя и усети как сестра й настръхва. — Днес ми я дадоха. Корд ми я подари. — Посочи снимката на масата, движещия се образ на майка им, увековечил минутите, в които се смее и мирише цветето.
— Много мило.
— Трябва да я закачим. — Малката посочи място на стената. — Точно там, по средата.
— Добре — съгласи се ентусиазирано Райлин. Пристъпи към шкафа, потърси в чекмеджетата и извади пакетче лепящи точки. — Хиръл, нали стигаш дотам?
Той сви рамене и закачи точките на гърба на снимката, след това я натисна на мястото, което бе посочила Криса.
— Трябва да поизляза на въздух — заяви неочаквано момиченцето и излезе. Райлин се запита дали няма да се разплаче отново.
— Между другото, имам нещо за теб — обърна се Райлин към Хиръл и извади Стъпалцата от джоба си.
Той се ококори.
— Откраднала си от Андъртън? Браво.
— Той има много, няма да забележи — заяви тя и се почувства неловко. Надяваше се да е права. — Кога можеш да ги продадеш?
— Ще ги разкарам колкото е възможно по-бързо. — Хиръл вдигна едно от Стъпалцата към светлината и го заразглежда от различни ъгли, после подсвирна. — Трябва да ковнем едно преди да разкараме другите.
— Не! — почти изкрещя Райлин. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои. — Парите ми трябват. Закъсняла съм с наема.
— Ти винаги закъсняваш с наема — отвърна незаинтересовано Хиръл. — Хайде де, това са Стъпалцата на Корд Андъртън, значи трябва да са голяма работа! Той не е ли напълно сбъркан?
— Какво, защото родителите му са загинали ли?
Хиръл неочаквано се изчерви.
— Нямах това предвид. Просто казвам, че ще ни е адски готско. А след това… — Ръката му се плъзна по задника й.
— Говоря сериозно — сопна се Райлин и го отблъсна.
— Добре де, добре. — Хиръл вдигна ръце и се опита да се засмее. — Ти си ги тафила, ти решаваш какво да правиш с тях. Аз ще ги занеса на Ви, след това ще се отбия където трябва.
— Благодаря ти.
— Може да пробваме едно от следващата партида. — Хиръл натъпка бързо Стъпалцата в джоба си.
Райлин се намръщи.
— Няма да има следваща партида. Повече няма да крада от него.
— Защо не? Нали каза, че тоя скапаняк дори няма да забележи.
— Не е скапаняк. Той ми даде тази снимка — отвърна тя, макар да не беше сигурна защо защитава Корд Андъртън. Незнайно защо си припомни целувката и се изчерви с надеждата мислите й да не й личат.
— Все тая. — Хиръл махна презрително с ръка.
— Какво ти става? — попита остро Райлин тъкмо когато Криса влезе със зачервени очи. Райлин срещна погледа й, след това се обърна отново към Хиръл и се зачуди какво наистина му става. Освен ако… Погледна снимката. Той да не би да ревнуваше?
— Нищо. Извинявай. — Хиръл прокара ръка по лицето си и отново стана безразличен. — Довечера ще ги дам на Ви. Та в тази връзка, ще се преобличаш ли? Трябва да тръгваме.
Точно така. Щяха да ходят на партито на приятели на Индиго. За пръв път в събота вечер от година насам Райлин не тръпнеше от нетърпение да излезе и да се надруса. Чувстваше се изтощена; малката й сестра й липсваше.
— Ох — каза тя. — Уморена съм. Защо не отидеш без мен тази вечер?
— Както кажеш, сладурче. — Хиръл я целуна бързо. — Да знаеш, че ще ни липсваш. До утре, нали?
В мига, в който вратата се затвори след него, Райлин се обърна към Криса.
— И значи — каза, сякаш бе нещо напълно нормално да си остане вкъщи, — ще си обуя долнище на анцуг и ще сложа масата. Има ли хубави филми, които искаш да гледаме?