— А ти се търпеше — отвърна Ейвъри, макар и двамата да знаеха, че тя не говори сериозно. Познаваше Корд достатъчно дълго и можеше да си позволи да му прощава или не, каквото реши. — И ти ли търсиш Ерис? — полюбопитства тя и се запита дали той няма да й обясни.
— Ти не знаеш ли? Двамата с Ерис… ами ние… вече не сме заедно.
— О, ами аз… тя нищо не ми е казала. — Тревогата на Ейвъри стана по-силна; защо Ерис не й беше казала? Винаги споделяше с нея след раздяла и тогава двете се жалваха заедно, похапваха сладолед и планираха следващото завоевание на Ерис. Нещо наистина не беше наред.
— Какво се случи? — попита тя. Никак не се изненада, че двамата са скъсали — нито един не влагаше много във връзката, но въпреки това тя бе любопитна какво обяснение ще даде Корд. Той сви рамене и не отговори. — Друга ли има? — продължи да настоява Ейвъри, без да откъсва очи от него. Познаваше всичките му издайнически жестове.
— Не, просто се отегчихме — отвърна той. Беше добър лъжец; Ейвъри не можеше да го отрече. Запита се кое е новото момиче.
— Търся Брайс — продължи приятелят й. — Да си го виждала?
— Брайс в града ли е? — Тя не харесваше особено по-големия брат на Корд. Винеше го за просташкото отношение, което Корд проявяваше напоследък към всичко.
— Един господ знае — сви рамене той, но Ейвъри веднага усети, че е разтревожен. — Пристигна миналия уикенд и вещите му са още у дома, но от вчера не се е прибирал. Реших да пообиколя няколко места, преди да започна да проверявам банковите му извлечения.
— Надявам се да го намериш — пожела искрено Ейвъри, въпреки че повече се тревожеше за Ерис. — Я кажи — подхвърли тя, усетила, че е гладна, — искаш ли да си поръчаме малко чипс от трюфели? Напоследък много ми се ядат. — Двамата с Корд и Атлас идваха тук да похапват чипс от трюфели късно вечер след някое парти. Това беше най-приятната храна в цялата Кула.
Корд поклати глава. Няколко нишки на канапето зад него все още блестяха в огнено алено и създаваха илюзия за ореол.
— Не, благодаря. Ти обаче си поръчай. — Погледът му поомекна. — Струваш ми се изморена, Ейвъри.
— Боже, много ти благодаря — отвърна тя саркастично, макар донякъде да беше благодарна, че поне един човек в живота й не й казва винаги колко е страхотна.
— Е, няма защо — разсмя се той и си тръгна.
Тя поседя още няколко минути и пингна отново на Ерис, макар вече да не се надяваше на отговор. Допи лимонадата. На бара в хотела се събираха все повече хора, бизнесмени говореха приглушено, група жени се чукаха с шампанско. Погледът на Ейвъри беше привлечен от двойка, която, изглежда, бе излязла на първа среща; езикът на тялото показваше, че са още нервни, но пък интересът им един към друг беше очевиден. Момичето се приведе напред, сякаш искаше да отпусне пръсти върху ръката на момчето, но така и не посмя. Незнайно защо Ейвъри се натъжи и си тръгна.
В нишата за доставки в кухнята чакаше огромен хартиен плик. Ейвъри погледна етикета и се запита дали Атлас не е поръчал нещо, но пликът беше адресиран до нея. Силно учудена, тя го отвори и веднага я лъхна миризмата на топла мазнина от трюфели. Корд. Както предполагаше, сметката беше издадена на негово име.
Захапа един чипс, горещ и хрупкав от трюфеловото олио, и се усмихна с нежелание. Какво скапано начало на учебната година, помисли си; и единственият й приятел, на когото можеше да разчита в момента, беше Корд Андъртън.
ЕРИС
Ерис вървеше по коридора и автоматично кимаше или не обръщаше внимание на съучениците си в зависимост от това дали й харесваше как изглеждат. Изражението й беше на ледено спокойствие и безразличие, както винаги. Вътрешно обаче усещаше, че губи самообладание.
Все още не можеше да повярва, че се е прибрала с Мариел в събота. Опитваше се да се преструва, че нищо не се е случило, но Мариел, изглежда, не разбираше. Пусна на Ерис цели две съобщения, питаше я как се е прибрала, след това споменаваше песен, която бяха слушали онази нощ. Ерис изтри съобщенията, без да отговори. Беше решила да зачеркне всичко това и да продължи напред — и колкото по-бързо новата й позната си го набиеше в главата, толкова по-добре.
Тръгна към кафенето и изчака опашката на автопилот. При блендер бара накара робота да й направи смути с малини и бадемово масло, след това си взе протеинова закуска за по-късно. Напоследък се опитваше да изцеди всичко, което можеше оттук, защото през повечето време у дома се хранеха с евтини сандвичи и супи от китайско фиде рамен. Ерис нямаше представа какво ще правят, когато им свършат парите.