— Ерис. — Ейвъри застана до нея и тръгнаха към обичайната си маса. — Трябва да поговорим.
— О-па — пошегува се тя, — да не би да късаш с мен? — Само че сърцето й блъскаше; тя веднага забеляза колко е сериозна приятелката й и почувства, че незнайно как Ейвъри е разбрала.
— Да отидем там, за да сме само двете — предложи Ейвъри и поведе Ерис към закътания вътрешен двор на училището. Там се създаваше чувството, че са навън: растяха истински дъбове, между два беше закачен дори хамак, въпреки че никой не го използваше. Настаниха се на слънчево място също като русалки, а плисираните им поли се издуха около тях.
Ейвъри извади от чантата си мъничък розов заглушител, който използваше технология подобна на защитния конус, за да им осигури спокойствие и да блокира всички звукови вълни в радиус от два метра. Светът изведнъж заглъхна, сякаш бяха пъхнали глави под водата.
— Супер — каза Ейвъри, отвори салатата си с кейл и манго и я постави в скута си. — Сега можем да си поговорим само двете. Какво става, Ерис?
— Какво имаш предвид?
— Вчера ходих до „Нюаж“ да те потърся. — Сърцето на Ерис се сви. Трябваше да измисли по-достоверна лъжа. — Там ми казаха, че не си отседнала в хотела, но баща ти е там. Сам.
— Работата е там, че… ами…
Ейвъри я наблюдаваше очаквателно. В този момент Ерис разбра, че не издържа повече. Избухна в сълзи.
Приятелката й я прегърна през раменете и я остави да си поплаче.
— Всичко е наред — шепнеше тя. — Каквото и да се е случило, ще се оправи.
Ерис се отдръпна и поклати глава, по лицето й продължиха да се стичат сълзи.
— Няма — прошепна.
— Да не би родителите ти да се разделят?
— Много по-зле е. — Ерис си пое накъсано дъх, след това изрече истината, онова, което не искаше да казва на глас. — Оказва се, че татко не ми е баща. — Ето, истината излезе наяве.
Бавно, докато обядваха и се опитваха да се държат нормално, Ерис разказа всичко на Ейвъри — как е научила истината след ДНК теста, който трябвало да направи заради документите за фонда. Как баща й бил с разбито сърце и дори нямал сили да я погледне, защото се чувствал предаден. Как двете с майка й се пренесли на 103-ти етаж и нямали почти никакви пари. Как старият живот на Ерис бил изчезнал безвъзвратно.
Ейвъри слушаше мълчаливо и по лицето й премина ужас, когато Ерис спомена сто и трети етаж, въпреки че бързо се овладя и го прикри.
— Много ми е мъчно, че е станало така — прошепна тя, когато приятелката й приключи.
Ерис не отговори. Вече не знаеше какво да каже.
Ейвъри въртеше стръкче трева между палеца и показалеца си и като че ли обмисляше внимателно нещо.
— Ами биологичният ти баща?
— Какво за него? Не проявявам никакъв интерес — тросна се Ерис.
— Извинявай — каза Ейвъри. — Не исках да… Нищо.
Поседяха мълчаливо. Най-сетне любопитството на Ерис надви желанието й да застане в защитна позиция.
— Мислиш, че трябва да се срещна с него ли?
— О, Ерис — въздъхна Ейвъри. — Зависи от теб. Знам, че ако се случеше на мен, щях да искам да разбера. Освен това той може да бъде по-заинтересован да те види, отколкото баща ти… отколкото Евърет.
— Летвата не е много висока — отвърна Ерис и поради някаква причина прихна. Смехът й звучеше странно, колкото ироничен, толкова и горчив, но Ейвъри се присъедини. След това Ерис се почувства по-добре, а възелът в гърдите й се поотпусна.
— Кажи — попита най-сетне Ейвъри, — как да ти помогна?
— Просто не казвай на никого. Не искам да… нали знаеш. — Не искаше да я съжаляват.
— Няма, разбира се. Само че, Ерис, идвай да спиш у нас, когато пожелаеш, вземай от моите дрехи, каквото искаш. Все още не мога да повярвам — призна тя недоумяващо. Ерис само кимна. — Чакай — сети се Ейвъри. — Ами рожденият ти ден?
— Говориш за причината, поради която попаднах в тази каша ли? Двете с мама не сме говорили по този въпрос. Май тази година ще го пропуснем.
— В никакъв случай. — Звънецът за края на обедната почивка звънна и Ейвъри стана и подаде ръка на приятелката си, за да я вдигне. Елегантна диамантена спортна гривна бе сложена до друга, на „Ермес“, маникюрът бе нов. Ноктите на Ерис бяха изпочупени. Тя сви ръце в юмруци. — Моля те, нека ти организирам парти — продължи тя. — В „Бъбъл Лаундж“, в събота вечерта.
— В никакъв случай — опита се да протестира Ерис. Сърцето й обаче затрепка, когато чу за парти, и Ейвъри забеляза истината в очите й.
— Стига. Аз ще се погрижа за всичко — настоя тя. — Освен това в момента имам нужда да се поразсея с нещо.
Ерис не беше сигурна какво се опитва да й каже.